MINISTRY - "Adios...Puta Madres"

Бързам да уточня, че не спадам към т. нар. "хейтъри" - напротив, бесен фен съм на Al Jourgensen и в частност на Ministry още от самото начало на 90-те години на отишлия си век, затова и винаги срещам сериозни затруднения да описвам албумите им обективно. Още по-зверски зор видях в конкретния случай, тъй като всичките ми нечовешки напъни да изкарам нещо положително по адрес на "Adios... Puta Madres" бяха възнаградени единствено с грозен провал.
    Вярно, поредното "предпоследно" издание на AJ и компания (след студийния "The Last Sucker" [2007] и кавър-колекцията "Cover Up" [2008]) не е пълно с ремикси, както се опасявах до преди няколко месеца, а с концертни версии на парчета от периода 2004-2007 г., записани по време на "прощалното" миналогодишно турне "C U LaTouR", преминало с гръм и трясък (особено второто) и през китната ни столица - нищо, че в диска не се чува и звук от софийския концерт... Вероятно е добре и че съставът, увековечил "Adios...", е същият, който се вихреше и зад бутафорните решетки в зала "Христо Ботев" - Tommy Victor и Aaron Rossi от Prong (съответно на соло китарата и барабаните), басистът Tony Campos (Static-X, Asesino), клавиристът John Bechdel (False Icons, Ascension of the Watchers, Fear Factory, Killing Joke), ритъм китаристът Sin Quirin (Revolting Cocks, ReVamp) и, разбира се, неизменният Al Jourgensen.
    Що се отнася до същинското съдържание на разисквания продукт - от една страна, доста по-суровото и... мръсно в сравнение със студийните им записи звучене на представените парчета е дразнещо, но пък усещането за нещо "живо" гъделичка приятно и, честно казано, именно това е и единствената причина за добавянето на цяла точка към първоначално гласената за "Adios..." крайна о-ценка (малко "о" или голяма нула - по избор)... Блазнещ е и фактът, че в изданието е включена част от същите онези песни, прозвучали и у нас - нищо, че са само 13, т.е. едва малко повече от половината сетлист... Да, тук са и откриващата шоуто "Let's Go", и "Watch Yourself", и "LiesLiesLies", и епичната "Khyber Pass", и W-четворката "No W", "Waiting", "Worthless" и "Wrong", но пък липсват емблематични за Ministry парчета, които по принцип съставляваха неизменна част от репертоара по време на въпросното турне - достатъчно е да споменем "So What", "N.W.O.", "Just One Fix", "Thieves", закриващата "What a Wonderful World"... А успокоението, че споменатите лайв-бисери все пак ще бъдат включени в задаващата се през май (прощална?) DVD-версия на "Adios... Puta Madres", говори само и единственото в нейна полза, не и в подкрепа на разглеждания тук наличен аудио-вариант.
    Изобщо, да ме прощават заклетите фенове на групата, но "Adios..." не е нищо повече от една подборка от далеч не най-добрите песни на Ministry, поднесена с влошено в сравнение с оригиналите качество и имаща евентуална стойност само за вманиачените AJ-колекционери. С други w-думи - worthless.