MISERY INDEX - "The Killing Gods"

Misery Index нямат нужда от представяне на българските фенове, защото щатските бетоновози вече два пъти са идвали у нас, за да им се представят лично. Едва ли ще намерите някой, който не си е тръгнал посинен и доволен от тяхното шоу. Групата отдавна е доказала, че такова нещо като "екс-Dying Fetus" няма - бруталността е вечна и само формата й се променя. Това е и голямата изненада в петия й дългосвирещ албум, "The Killing Gods". След като се утвърдиха като царе на грайндкора, Misery Index са решили да превземат териториите на дет метъла. Хаотичните аранжименти и екстремното солиране са изместени на заден план от мелодично-брутално звучене, което можем да определим като една идея по-традиционно от това на The Black Dahlia Murder. Докато те си остават хардкор банда по дух и емоция, в по-голямата част от албума Misery Index смесват скандинавското вдъхновение в китарите с по американски скорострелен дет метъл ритъм.

   Резултатът е, че "The Killing Gods" не само е един от най-тежките албуми на годината, но е също толкова завършен и разнообразен. Това са 13 песни, преминаващи през всички нюанси на дет метъла, без мелодичността да се натрапва където и да е. След първите пет песни, където Misery Index представят новите си възгледи за бруталността, следва едноименното парче, което сякаш е изпълзяло от Ада на последния Behemoth! Две доста експериментални песни по-късно, Misery Index се завръщат така, както ги познаваме най-добре - с мощни рифови откоси и ритми, приканващи към свиреп съркълпит.

   Misery Index спокойно можеха да издадат пореден албум в утвърдения си стил и моментално да поемат към тур-буса. Вместо това, американците са работили близо четири години над новите си песни, напуснали са зоната на комфорта и са експериментирали смело, без да загубят усета си за онова, което ги издигна в ъндърграунд елита. Това е перфектно планираната и поднесена бруталност. Макар и да не представят нещо радикално ново в жанра, с новия си албум Misery Index са по-респектиращи от всякога.