MOONSORROW - "Jumalten Aika"

Moonsorrow - едни от последните корави езичници, които не се огъваха пред повелите на новото време, вече също склониха глава. Бранейки до последно суровото си звучене, отстъпвайки стъпка по стъпка с гневни шамански проклятия, в новия си албум "Jumalten Aika" ("Ерата на боговете"), те все пак са направили известен компромис. Творбата е по-епична и мелодична, въпреки че запазва зловещите, клокочещи от недрата на непроходимите финландски блата, ревове и първични груби рифове.

   Самото заглавие на диска е красноречиво, напомня за края на златната епоха, за Залеза на всесилните богове. Старият шаман Вайнемойнен ще се скрие с вълшебната си лодка из блатата, дори кладенецът на мъдростта на изначалния гигант Мимир няма да спаси боговете от падение. Настъпва епохата на простосмъртните. Гордите Moonsorrow се покланят на комерса. Но доколко?

   Известно е, че Moonsorrow включват в албумите си дълги композиции, намаляват техния брой, за да се стигне само до две песни, от около 30 минути, в творбата им "V: Havitetty" (2007). Тъкмо, когато всички очакваха произведение само от едно парче, "Varjoina kuljemme kuolleiden maassa" (2011), се представи с цели седем, но от тях три по около минута. В "Jumalten Aika" финландците не изневеряват на странностите с дължината на парчетата. Те са само пет, като в средата, между дългите 13-15 минутни опуси, се "гуши" само седемминутната "Suden tunti" ("Часът на вълка"), към която бандата направи впечатляващ клип.

   Пътуването в паралелната реалност или в митичната ера на боговете, започва в едноименното с албума парче, с вой на вятър над замръзналата земя. В тишината проплаква флейта, пригласят ѝ думкането на шамански барабан и епичен хор от мъжки гласове, после всичко се залива от могъщи китарни рифове и ревовете на Ville Sorvali. На моменти чистото пеене на братовчед му Henri Sorvali надмогва грохота. Всички парчета в албума включват разнообразни обрати, както в темпото, така и в звученето, сякаш са няколко различни песни, без пауза една след друга, или една в друга.

   "Ruttolehto incl. Paivattoman Paivan Kansa" ("Гората на чумата вкл. Хората от деня без слънчева светлина") е парчето с най-много фолклорни напеви, пропито с неповторима северна механхолия и транса на приписваната на Северното сияния лудост. Песента се съзтезава за приза "най-силна в албума" с "Mimisbrunn" ("Кладенецът на Мимир"). Изборът на пишещата тези редове е в полза на "Ruttolehto incl. Paivattoman Paivan Kansa", но предпочитащите по-плътното епично блек метъл звучене, с почивки от по-нежни пасажи, вероятно ще отличат "Mimisbrunn".

   Сагата завършва с "Ihmisen Aika (Kumarrus Pimeyteen)" ("Ерата на хората (Лък в мрака)"). Това парче е събрало в себе си всичко, което можеше да се чуе в предишните, но и още нещо - дивия необуздан блек метъл от първите творби на групата. Moonsorrow са се огънали пред модата само привидно, но са запазили жива сърцевината. От друга страна, не бива да се остава с впечатление, че новите похвати в албума развалят музиката на групата. Напротив, липсата на развитие, затварянето в отживели рамки, отчаяната съпротива срещу изискванията на времето са пагубни за таланта и лишават бандите от възможността да застанат пред по-широка публика. В този смисъл "Jumalten Aika" е чудесен албум, в който Moonsorrow правят по-разкрепостена трактовка на идеите си, без да изневерят ненужно на блек метъл корените си и най-вече за пореден път черпят вдъхновение от древните митове и майката-природа.