MORBUS CHRON - "Sweven"

Morbus Chron е една от най-самобитните и забележителни екстремни банди от съвремието ни. Сформирани през 2007-а в Швеция, те си спечелиха доверието на почитателите на старата школа с маниакалните си рифове и поведението си на добродушни зевзеци. Вярно, EP-то "A Saunter through the Shroud" (2012) беше достатъчно ясен сигнал, че Morbus Chron са "скъсали синджира", но "Sweven" е налудничаво добър. Не знаем какво се е случило, че само за три години тази група е израснала дотолкова, че да създаде такъв шедьовър. Това е едва вторият й дългосвирещ албум, но той надминава и "Sleepers in the Rift" от 2011, и 90% от прогресив-дет метъла, появил се оттогава.

   Днес, когато е толкова трудно да бъдеш иновативен и оригинален, Morbus Chron изведнъж издадоха албум на границата на съвършенството. Не му убягва нищо - в него ще дочуете култовите рифове в стил Autopsy, психеделичния размах на прогресив рока от 70-те, и жизненоста на NWOBHM. Няма да чуете онази животинска агресия, с която сте свикнали да свързвате жанра, но в този албум няма пощада.

   Трудно е да се опише как "Sweven" сякаш е изсвирен и се изслушва на един дъх, макар че е изпипан най-подробно и записан с нула грешки. Песните преливат една в друга и могат да звучат колкото триумфално, толкова и заплашително. Рифовете са възхитителни - има ги във всякакви видове и форми. Сякаш шведите са си водили записки какво правят най-добрите в жанра, след това са накъсали листите на ситни парчета, и са ги подредили на случаен принцип. На барабаните и техният коварно мек, изящен звук, се дължи голяма част от атмосферата. Това е "музеен" звук, за който прогресив рок феновете милеят, а дет метъл банда никога не би използвала. Още една граница, прегазена от групата.

   Morbus Chron си служат с темпото и динамиката сякаш са ги изучавали в университет. Тишината тук е истинско затишеие, от което те побиват тръпки в очакване. Темпото никога не достига екстремни обороти. Настроението е бавно, призрачно и тайнствено. Всичко това е забележително, разбира се, но е изумително как Morbus Chron успяват да подчинят дори упойващата тежест на психеделията своя завладяващ, майсторски прогресив-дет.

   Десетте песни са изпипани така, че да грабват както поотделно, така и като част от цялото. В "Sweven" просто няма пълнеж - нито излишни песни, нито прекомерно "раздути" композиции. Балансът е почти перфектен, а тъй като "Sweven" означава "сън" на шведски, не е трудно да се отгатне като какво "протича" албума. За това помага страхотната детайлност на песните. Интрото "Berceuse" се усеща точно като унасяне в сън, а кошмарът настъпва скоро и превежда през всички спектри на страха и спокойствието. Изключително постижение е това, че с изобретателност и въображение Morbus Chron показват колко изразителен може да бъде дет метъла без никакви чисти вокали и акустични китари.

   Факт е, че спояването на дет метъл с толкова изчистен звук и мащабно музикално мислене може и да не допадне на онези, които очакваха Morbus да продължат да доразвиват творчеството на общите им любимци. Песни като "Ripening Life" обаче са по-значими за жанра от десет банди, копиращи Autopsy. "Sweven" е толкова завършен и внушителен, че има всички шансове да даде ново начало в дет метъла. Но и да не бъдат запомнени като иноватори, или поне със следващия си албум, то Morbus Chron със сигурност ще оставят ярка следа с този шедьовър.