NASHVILLE PUSSY - "From Hell to Texas"

Ю Ес Ей. Щата Тексас. Пустиня, загрозявана само от някой и друг прогнил кактус. Пиянски крясъци огласят тихата безлунна нощ, смесвайки се с далечния вой на разгонени койоти. Потеглям по посока на врявата. Съглеждам светлинка в далечината. Приближавам. Глъчката се усилва. Идва от самотно кривнат насред пустошта бар. Влизам...
   Из наситения с миризма на мъжка и конска пот въздух се стрелкат юмруци. Куршуми разсичат плътния цигарен дим и прехвърчащите мазни храчки, обогатени със сдъвкан тютюн. Барманът, подпрян кротко на бара, сляп и глух за случващото се наоколо, зяпа с празен в поглед в очукания телевизор, където местната кабеларка за пореден път върти уестърна от 1958 г. "From Hell to Texas". Вярно, кинескопът изкарва само образ, не и звук, но не е и необходимо, тъй като от по чудо оцелелия джубокс гърми "From Hell to Texas". Не, не саундтракът към филма, а албум, издаден половин век по-късно.
   Неколцина замаяни дългокоси постоянни посетители с фланелки на AC/DC, Rose Tattoo и Daily Noise Club куфеят със завидно постоянство в ъгъла, обръщайки нулево внимание на периодично разбиващите се в стената празни чаши от уиски. Минавам покрай тях, мъчейки се да стигна до бара. Група млатещи се местни "rednecks" от отсрещния ъгъл ме забелязва, единият изревава: "Ти 'що гле'аш мойта мацка, беееееее!", и ми тегли превантивен бой. Захвърля ме до джубокса, откъдето продължава да гърми "From Hell to Texas".
   Събирайки зъбите си по пода, съзирам безмилостно стъпкан на пода квадратен лист. Оказва се обложка на плоча. Шарена и грозна. Има и снимка на двама брадясали селяци с каубойски шапки - точно като онези, бабаитите от отсрещния ъгъл... Грозни. Груби. Единият държи микрофон, другият - палки за барабани. Има и две пищни мадами - едната с китара, другата с бас. И те грозни. И не особено кадърни, както се оказва, но пък свирят със заразително настроение. Да, именно тези четиримата били записали мръсния първичен рок, огласящ кръчмата. Nashville Pussy.
   Събирам сили и смелост, изправям се и се добирам до бара. Тъкмо да си поръчам бира и някой ме хваща за рамото. Изтръпвам - пак ще ям бой... За щастие, ръката се оказва на един от куфеещите в ъгъла пичове. Цялата му мутра е бушонирана. Сигурно и той е "гле'ал мацката" на оня? Не, разказва ми момчето - просто бил рокаджия, а местните не одобрявали подобни залитания към "нек'ви джангъри и жици". Оставяли ги да си пускат Nashville Pussy само за да си намерят нов повод за кютек.
   Хлапето ме придърпва в ъгъла, явно разпознало по дългата ми коса, ластичните дънки, коженото яке и висящата от врата ми верига от тоалетно казанче "свой човек", и се връща към куфеенето. Без да му мисля много-много, решавам да последвам примера му и започвам да клатя глава, веейки грива в ритъма на ударните парчета от по 2-3 минути. "Speed Machine", "Drunk Driving Man", "I'm So High", "Dead Men Can't Get Drunk", "Gimme A Hit Before I Go"... Да, тези може и да не са най-великите композитори и музиканти, но определено създават настроение. И тъкмо да се разкрещя от кеф, от отсрещния ъгъл се чува ръмжене: "А бе, тия май пак гле'аха наш'те мацки, а? Я елате тука, беееееее!"