NEAL MORSE - "Testimony Two"

Да ви разкажа една притча. Един рок музикант свирел в една рок група. Неговата кариера се развивала успешно, а групата му ставала все по-популярна и почитана; неговото его, неговите мечти и неговите цели се издигали все по-нагоре. Нещо повече, случило се именно онова събитие, което той много чакал и искал - родила се неговата дъщеря Jayda и той бил сигурен, че пред него са най-прекрасните времена в кариерата и личния му живот. Но нещата не стоели така и сянка пресякла пътя му. Малката Jayda се оказала с вродена болест на сърцето и нейния крехък, току-що започнал живот бил смъртно застрашен. Тогава, миг преди хирургическата операция, с която лекарите трябвало да спасят Jayda, о, чудо, тя необяснимо оздравяла, а сърцето и било като на всяко друго дете. Нашият герой, обаче, далеч от дома, не можел да си обясни това. Рядко, от време на време, влизал в църквата, но за малко; християните му били симпатични, но нищо повече. Само че след внезапното излекуване на Jayda осъзнал онова, което му било убягвало с години - големия смисъл, голямата истина, спасителният лъч в кухия му живот на рок музикант. И повярвал, искрено повярвал в Бог, разбрал и своята мисия оттук нататък по своя нов и истински път - да прославя Вярата, единствено смислено и истинско нещо за него от този момент нататък. Добре дошли в новия свят на Neal Morse.

   Нов, но не толкова. След напускането на Spock's Beard, вокалистът и мултиинструменталист Neal Morse се отдава на своята нова задача да прави рок, прославящ Бог, и след "Testimony" (2003), в който той се обръщаше назад, спомняйки си стъпалата на своята музикална кариера, то в своя нов епос "Testimony 2" (2011), Neal е заделил 112 минути на грандиозния момент в своя живот, за който разказах. Като при всяка такава лична изповед, музиката и текстът са изцяло композирани и изсвирени от него, а бойните му другари са сведени само до двама (но какви!) - Mike Portnoy (екс-Dream Theater, Transatlantic) и Randy George (Ajalon). Храстът от обложката на "Testimony" е пораснал и избуял във високо дърво, мащабите са се променили, границите са пресечени - нито една клише на музикалната индустрия не може да спре и затвори Neal в рамки - това не е творчество за пари, това е кръстоносен поход на мисионер с цел, която трябва да бъде разказана, разгърната върху два диска, преливащи от чувства, идеи, впечатления. Няма маски, няма комерсиални стремежи, щом Бог те е пратил да вършиш дела.

   Музикалният релеф на албума не е кардинално различен от творчеството на Neal Morse - и самостоятелно, и с групата му Spock's Beard до "Snow" (2002), но определено е най-концептуално издържан, най-многообразен и вероятно дързък. "Testimony 2" предлага прогресив рок, базиран върху класическата линия групи като Yes, Genesis, Marillion, гарниран с блусарски и рокендрол прояви (в песни като "Nighttime Collectors", "Road Dog Blues") и силен симфонизъм и оркестрации за фон. На места Neal се завръща към многогласните пасажи на Spock's Beard ("Time Changer"), на други сянката на Rick Wakeman надвисва ("Mercy Street", "Overture No. 4", "Chance of a Lifetime", "The Truth Will Set You Free", "Crossing Over"), а на трети темпото отслабва и потъва в баладичност ("Jayda", "Jesus' Blood"). Възкресяването на 70-тарски симфоничен прог личи най-вече в 25-минутната "Seeds of Gold" (със специалното участие на Steve Morse), носеща епичността на мащабността на класическата ера на тази музика. Из почти двучасовия музикален конгломерат е втъкана нишката на крисчън рок, на кийборд пасажи (забележете "It's For You"), мощни барабани на Portnoy (отново в "It's For You"). От тази гледна точка особеното достойнство на албума на Neal Morse е, че "събужда" една музика, която малко днешни артисти биха избрали за свое кредо в целите нейни богатство и разгърнатост, и я представя по автентичен и епичен начин, по който е съществувала преди близо три десетилетия, без ни най-малко да създаде усещане за анахронизъм.

   Но от друга, за Neal това е само форма, в която да облече истинските си цели. "Testimony 2" e албум за "пресечната точка" в живота му. Точката между рок сцената с празно забавление, алкохол и самота, и църквата, където е всичко, за което душата копнее. Същата история можеше да бъде разказана от бард с акустичен съпровод, в пиеса или филм. Neal е избрал да открехне вратичката към пъстрия прог свят и кани вътре, а там, за ръка, го държи неговия Бог. Той казва: "Това са златните семена" и предлага на всички онова, което сам е осъзнал. Но кръстоносният поход не спира до тук. Към албума има и книга по въпроса ("Testimony - The inspirational and spiritual journey of a prog rock musician."). А ако не ви вълнува откровението на Neal Morse, поне дайте шанс на музиката му да ви убеди в нещо. Той така желае именно това.