NIGHTWISH - "Endless Forms Most Beautiful"

Не е лесно да се пише за албум на група като Nightwish, всяка нова стъпка на която се следи като своеобразно зрелище. Заклетите фенове наблюдават със свито сърце, а всички останали заинтересовани - с настървението, с което се гледа гладиаторски бой, очакващи жадно момента да вдигнат палец нагоре или да го обърнат надолу. Маестро Tuomas Holopainen безспорно е наясно с цялата тази постановка. Той предприема сериозна подготовка за среща с тълпата. Tarja Turunen е непрежалим за някои, но отдавна вече спомен. Противоречиво приеманата, повече нехаресвана Anette Olzon е позорно изгонена. Мястото зад микрофона заема гласовитата Floor Jansen. Снажната холандка вече е пробвала силите си в песни писани някога за Tarja и е преминала изпитанията с успех. В групата има и друга промяна - симпатичният барабанист Jukka Nevalainen е заменен по здравословни причини от Kai Hahto. Kai е опитен ударник, съчетаващ задълженията си в Nightwish с тези в Wintersun - групата на друг интригуващ финландски композитор - Jari Maenpaa. Tuomas е решил да разнообрази звученето на Nightwish с фолклорни мотиви. Всъщност тази тенденция датира още от първите албуми на групата, а фолклорно звучащите парчета в предишната й творба "Imaginaerum " (2011) се приемат добре дори в изпълнение на Anette. Сега към бандата се присъединява англичанинът Troy Donockley - композитор и мултиинструменталист, очарован от народните иструменти на келтските си предци. Не бива да забравяме виртуозния струнник Emppu Vuorinen и харизматичния "викинг" Marco Hietala. Последният успешно партнираше в дуети на Tarja, героично подпираше крехкото гласче на Anette, а сега се представя отлично и редом с Floor.

   Добрият музикантски състав е налице. Подготовката обаче не спира дотук. Обърнато е сериозно внимание на посланията на бъдещата творба. С нарации се включва английският професор Ричард Доукинс (Richard Dawkins), виден еволюционист и биолог. Tuomas Holopainen, а както изглежда и Marco Hietala, подкрепят модерните атеистични, дори твърде дръзки за някои, възгледите на професора. Именно в песните, по идеи от книгите на Доукинс, Hietala допринася като композитор и текстописец. Самото име на албума "Endless Forms Most Beautiful" е взето от книга на професора, а финалният грандиозен опус "The Greatest Show on Earth" възпява еволюцията чрез естествения отбор. Тук трябва да споменен и инструментала "The Eyes of Sharbat Gula", вдъхновен от снимката на афаганистанското момиче с изумрудени очи, Шарбат Гула, от народността на пущуните, считана от някои родствена с българите. Снимката на Гула се появява на корицата на "Нешънъл Джиографик" през 1985 г. и става символ на военните конфликти от онова време на територията на Афганистан. Holopainen е потресен от тази фотография и излива чувствата си в споменатия опус.

   Както се вижда, "Endless Forms Most Beautiful" е замислен като много сериозен албум, със съдържателна фабула и общочовешки послания. Логично се натрапва въпросът каква ще бъде анти-тезата на споменатите досега добри предпоставки. Отговорът е - самото изпълнение на композициите. Най-общо проблемът е, че на никой от музикантите не е позволено да се разгърне, да покаже потенциала си върху богатата изграждаща мащабна рамка на творбата. Изключение прави само "главният архитект" - Tuomas Holopainen, а той е залитнал в другата крайност, защото няма кой да обуздае композиторските му фантазии. Най-голямото "престъпление" е спрямо Floor Jansen. Нейният силен ясен глас е принудително напъхан в тесен калъп и дори тук-там да успява да се прояви, моментално е заливан от бомбастични оркестрации или прекъсван от ненужни епични моменти. Подобна съдба споделят и певческите изяви на Marco Hietala, но все так той не е основен вокалист. А може би си е взел почивка след мъките в предишните два албума, едновременно да подкрепя и да не заглушава Anette Olzon, като в същото време издържа на изкушението да не изпее всичко сам.

   Няма да е справедливо обаче да се пише само за недостатъците на "Endless Forms Most Beautiful", а да не споменат неговите предимства. Това е един приятен и добре звучащ албум и ако го чуе някой, който не познава най-ранните творби на бандата, много вероятно е да му хареса. Като се вземе и числото на дайхард почитателите на Nightwish, това прави солидна фенска подкрепа за албума.

   "Endless Forms Most Beautiful" започва малко колебливо с "Shudder Before The Beautiful" - песен, в която явно личат т.нар. изкуствени удължавания. "Weak Fantasy" е по-стегната, а издадената и като сингъл "Elan" звучи свежо с нежните пасажи на келтската флейта на Troy Donockley. Тук отново ще повторим, че парчетата със засилена негова намеса са се получили много добре. В този контекст ще отбележим композицията "My Walden", която бележи началото на втората, по-силна част на новото творение на финландците. Тук е включено и заглавното парче, което е изчистена, стилна песен, а също "Edema Ruh" с трубадурски средновековни моменти, които идеално импонират на текста, разказващ историята на пътуващи музиканти. Вече беше споменат финалният "безконечен" опус "The Greatest Show on Earth", който сам по себе си е едно музикално произведение със сложна конструкция и обособени отделни части. Дали поради по-строгата научна фабула, или поради по-точни дозировки на изразните средства, песента завършва албума с интригуващ картинен разказ.

   Накрая идва ред да се поставят на везните "за" и "против" новия албум на Nightwish и равновесие се постига малко над златната среда. Една единица добавят съвременните, заредени със здрав смисъл идеи на професор Ричард Доукинс, залегнали в голяма част от текстовете в творбата.