NIHILIST - "Nothing / She's Such A Scream"

В края на това ревю или няма да има оценка, или тя ще бъде 10!
   За мнозина от старата школа Nihilist си остават онази култова дет метъл група, създадена в зората на демокрацията в Русе, когато да бъдеш музикант и да лъхаш на екстремизъм се превърна едва ли не в мода. Много банди от онова тъмно време дори не успяха да излязат от репетиционната. Други "проповядваха" от площади и фестивали, но не оставиха нищо след себе си. Трети никой не си спомня. Дори и с напъване. За разлика от всички тях, Nihilist успяха не само да се набият на очи и уши - тогава, но и да запишат два албума "Nothing" (1992) и "She's Such A Scream" (1994). При това издадени (само на аудиокасети) от „Riva Sound". На които с времето, бавно и полека, тиражът се изчерпа. И сега могат да се открият отделни екземпляри. Които са едва ли не реликва за феновете, били част от онази сцена. Личните ми касетки отдавна събират прах по рафтовете, защото са изхабени от въртене. И крайно време беше онези композиции да видят бял свят и на компактдиск. И това преиздание идва, за да попълни един голям пропуск в кариерата на групата. Защото Nihilist са все още тук и работят по нов материал. Който убеден съм, ще види бял свят, може би още през тази година. Преиздаването на "Nothing" и "She's Such A Scream" като двоен диск се оказва истински подвиг. Доста време отнема само изнамирането на оригиналните ленти със студийните записи. И след като това се случва започва едно лудо, лудо смъкване на музика от магнетофони и ленти. Та, същото това преиздание е обект на настоящото ревю. И то ще се получи твърде пристрастно. Не само защото в онези луди години се каляваше дет сцената у нас. И не само защото Nihilist бяха една от първите дет банди, сключила договор и оставила нещо след себе си. А защото издаването на два албума и то в най-екстремния музикален жанр, си беше върхово постижение и още по-откачено преживяване за първата половина на 90-те. А тогава дисковете бях лукс и всичко се записваше на лента. И ако искате да усетите ентусиазма на бандите и идеите им, светогледа им, пуснете си преизданието на Nihilist. Защото дори технически е запазено качеството от касетките - записът глъхне, особено при "Nothing", на моменти звукът е лош, но точно това е ценното - защото носи духа на времето, той е все още там, в бутилката и докарва дива носталгия по мрачната романтика на миналото. Дори шумът от старите ленти е запазен и навява спомени. Албумите, спокойно могат да се съберат на един диск, но това би убило удоволствието. И тук е по-важна идеята. Двете творби представят две коренно различни страни на Nihilist - ентусиазъм ("Nothing") и експериментализъм ("She's Such A Scream"). При "Nothing" има текстове, в "She's Such A Scream" само сричкови импровизации - чуйте как един настоящ оперен певец използва гласа си като инструмент подобно на John Tardy от класиците Obituary в "Slowly We Rot". Композициите в дебюта са по-праволинейни. Във втория албум вече има израстване - песните са по-разчупени и по-зрели, по-дълбоки. Допълва ги един много сполучлив кавър на класиката на Sex Pistols "God Save The Queen". Която след включването на Мартин Цонев кърти във всички измерения. Описите са запазени така, както са в касетките. Когато отворите обложката ще видите и текстовете на първия албум. За втория вече е ясно. И независимо, че стилът е първичен, брутален дет метъл, не липсват и акустичните пиеси - придаващи дълбочина и атмосфера на екстремизма - "Paralyzed", "Just Like Reflection Of Nothing", "…Monoorgy". Чест прави на момчетата, че са запазили и оригиналните черно-бели обложки, а за да е пълно удоволствието са добавени и бонуси. В "Nothing" това е видеото е към песента "Detestation Forlorn". Групата вее коси на стълбището на някакво мазе. Материалът е от култовото предаване "РокОко", за което може би ще стане дума някога и някъде (дано) и е също от лента, но този път VHS, което си личи, но това е то истински ъндърграунд. По време на самия клип има и интервю с "бледните юноши", но за съжаление бандата не е запазила звука от него. А щеше да е интересно да ги чуем какво говорят. В "She's Such A Scream" бонусът е видео към "Soul Dissection" - едно любителско пътуване в репетиционната. Защо след издаването на "She's Such A Scream" Nihilist се отказват - защото са задали въпросите, които са ги вълнували. Защо продължават чак сега - защото са намерили отговорите. Чакаме ги облечени в звук. А дотогава - отново и отново ще си пускам "Nothing / She's Such A Scream" - 2009, защото... това е история.