NINE INCH NAILS - "And All That Could Have Been"

Романтиката бе някога в машините. Някога. Мерилин Менсън - чирак и протеже на Трент Резнър, успя да обърне индъстриъла в поп музика, продавайки албумите си с камиони. Класиците бидеха забравени, а що се отнася до самите NIN, днес те са повече от това, което вестниците наричат "култова банда". Пространно коментирания и нескрито оплюван "Fragile" стори много, за да свали NIN от върховете и да ги върне в ъндърграунда. И нямаше, уви, значение, че "Fragile" е страхотен албум. Бизнесът си е бизнес и така е то. В контекста на печалния NIN-залез, "And All That Could Have Been" като чели е безутешно закъснял. Но не би! Нерекламиран и излязъл като че ли ей-така, първият лайв албум на NIN ги представя в най-непосредствената им и яка форма. Тук те не са просто "Трент Резнър & Машините", а звучат като истинска, пълнокръвна група. Дискът предлага всички NIN-класики на живо, изсвирени с овладяна мощ и маниакална прецизност - от далечните "Terrible Sin" и "Head Like a Hole", до "Starfuckers". Единственото не NIN-парче е "Suck" на Pigface, но и то къса глави. Няма да подлагаме диска на проникновена културологична дисекция: "And All That Could Have Been" трябва да се чуе! Без свян бихме го поставили сред най-добрите концертни образци в цялата история на рока. Защото това не е просто индъстриъл. Това е нова музикална парадигма. Истински шедьовър!