NORTHLANE - "Node"
2015, UNFD/Rise Records

Факт е, че този трети диск на бандата не може да бъде оприличаван с впечатляващия си предшественик "Singularity", който разкри интересния потенциал на Northlane в музикалната индустрия, но това в никакъв случай не означава, че "Node" е неуспешен опит, а напротив – той просто е различен. Честно казано, австралийците са предприели най-правилния възможен подход, спрямо моментната ситуация, в която се намират. Вместо да изберат да продължат в очакваната от всички посока, музикантите са решили да развият стила си, да прогресират, като по този начин не само си осигуряват шанса да започнат нова глава в кариерата си, но и да се отскубнат от сянката на напусналия ги вокалист и да предотвратят постоянните сравнения и мрънкания, които определено съпътстват всички групи, претърпяващи промени в състава си. Не че коментари от подобно естество липсват след излизането на "Node" – множество критики бяха веднага отправени към Northlane с упреци, че групата се е лишила от тежките си моменти, нестандартните и сложни композиции и е избрала по-лека музикална посока за развитие с настоящата си творба. Подобни мнения въобще не могат да се отрекат, но и не трябва да бъдат представяни като негатив. Вярно е, че момчетата са подготвили и създали единадесет песни с по-алтернативно звучене, които имат качеството да бъдат възприети много по-лесно и създават чувство за по-добра кохерентност помежду си. Вместо да опитва да впечатлява със самоцелен инструментализъм, групата е решила да използва композиционния си нюх за създаването на по-въздействаща, ембиънт атмосфера, която да подчертава и обогатява мелодичната концепция, застъпена в голяма част от този запис. Тук трябва да направим и уточнението, че новата фигура зад микрофона – Marcus – далеч не се проваля в задачата си да постави подходящи финални щрихи във всички тези песни чрез разнообразните си вокали. Макар и да трябва да се признае, че харш техниките му имат поле за развитие, то чистите му линии се вписват идеално в по-прогресивната нотка на "Node" и придават допълнителна доза дълбочина и специфичен характер на парчетата в него.
Имайки всичко гореспоменато предвид, трябва да е пределно ясно, че Northlane не са създали пореден силен продукт в нишата на техничния/прогресив джент, а са се ориентирали към по-класическите форми на метълкор музиката, с по-оригинален и иновативен алтернативен привкус, което всъщност прави този диск още по-достъпен и за по-широка аудитория. Песните са достатъчно разнообразни, добре написани и интересни, за да задържат вниманието ви и дори и да не са толкова впечатляващи, за да могат да претендират за нещо повече от стабилна оценка на модерен албум, съвсем спокойно можем да заявим, че "Node" е заглавие, което заслужава да бъде чуто.










Davidian