O.CHILDREN - "Apnea"

Когато преди две години O.Children изкараха смразяващо добрия си едноименен дебют, някои доловиха в музиката на четиримата млади британци надежда за ефективно възраждане на качествения, класически пост-пънк. Уви, синдромът "трудният втори", лепващ се като ненаситна пиявица за всички групи, изкарали изключително силен първи албум, успя да надвие квартета и да попари надеждите на част от и без това все още малката и тепърва събираща се армия от фенове на групата.

   Причините за прокрадналото се в горните редове разочарование са колкото нежелано неочаквани, толкова и лесно предвидими... Първо, за разлика от дебюта, в музикалната палитра на "Apnea" се пробива път и някой и друг лъч ведрост и светлина, водещ до разреждане (или да си го кажем направо - разводняване) на онзи плътен, парализиращо красив звуков мрак, белязал 2010 г. За това можем да виним единствено и само решението на O.Children да размесят пост-пънка с бозавичък инди рок, особено ясно доловим в парчета като "I Know (You Love Me)" и "H8 City".

   Второ, за разлика от дебюта, "Apnea" е доста по-разнообразен, което от една страна е плюс, но от друга води до подточка номер три, явяваща се и основен и най-неприятен минус, а именно - че за разлика от дебюта, тук има и откровено слаби песни. Вярно, силните попадения в диска, съсредоточени най-вече в първата му половина и, разбира се, в непогрешимо въздействащия басов глас на Tobi O'Kandi, донякъде компенсират минусите, но... само донякъде. Дано някой ден, слушайки следващия албум на O.Children, компенсацията да е пълна.