O.S.I. - "Fire Make Thunder"

Има някои неща в природата, които следват строго установен път и закон и не се отклоняват от него. Например факт е, че нашата планета прави една пълна обиколка около Слънцето за 365 земни дни, докато Нептун обикаля звездата ни за 60190 дни. Всяка есен щъркелите и лястовиците отлитат на юг и всяка пролет се завръщат. Примери колкото искаш. Ето още един: от 2003-а насам на всеки три години излиза нов албум на OSI. Точно това се случи сега - през настоящата 2012 г. креативното дуо Kevin Moore (екс-Dream Theater, Chroma Key) и Jim Matheos (Fates Warning) издадоха четвъртия си дългосвирещ албум с озадачаващото име "Fire Make Thunder". Колкото и да ми се иска да си говорим за Слънчевата система и прелетните птици, ще се наложи да го оставим за друг път, а сега ще се концентрираме именно върху новото отроче на OSI.

   Всъщност, "Fire Make Thunder" е доста приятен албум, при все, че в него не чуваме почти нищо ново от споменатите преди малко двама музикални гении, особено спрямо предишното им издание "Blood". Отново зад ударните е Gavin Harrison от култовите Porcupine Tree и отново той се справя повече от перфектно. Посоката, която "Blood" очерта преди три години е запазена, а именно солидно електронно звучене като цяло, като нерядко дори китарата и ударните са минали през безпощадна обработка от маестро Moore. Суперхарактерните рифове на Jim Matheos отново са в изобилие, особено в откриващата диска "Cold Call" и инструменталната "Enemy Prayer". Наистина Jim няма как да го сбъркаш - свиренето му е далеч от толкова типичното за прогресива демонстриране на техника, а рифовете са истински пример за това как понякога малкото всъщност е повече. Във "Fire Make Thunder" ставаме свидетели и на един доста успешен експеримент от страна на Matheos, а именно по-ниската настройка на китарата (в си) спрямо предишните му работи, което значително втежнява звука на албума. За вокалите на Kevin Moore, който в никакъв случай не се възприема за певец, едва ли можем да говорим кой знае колко много, само ще кажем, че са на познатото добро ниво и прекрасно се вписват в атмосферата на албума, без да се опитват да изпъкват. Осемте композиции в диска предлагат доволно разнообразие от настроения - от безметежната меланхолия на "For Nothing" и "Indian Curse", през надъхващите "Guards" и "Big Chief II", та до епичния и вдъхновяващ финал с "Invisible Men".

   Определено можем да кажем, че OSI са намерили своето звучене и е факт, че музиката им е много лесно разпознаваема. Без да се отличава с някакви сериозни нововъведения и експерименти в различна посока, каквито сме свикнали да чуваме от OSI, "Fire Make Thunder" е много добър албум и предразполага към многократно слушане.