OCCULTUM - "The Book Ov Nameless Rituals"

Изглежда, че най-сетне настъпва краят на сушавите години откъм сериозен блек метъл в България. От известно време насам имаме всички индикации, че чудовището се събужда за нов живот, благодарение на поредица от качествени издания - точно като това, което вече е в ръцете ни.

   Occultum са сравнително нова група, но никак не са случайни - корените им може да се проследят назад до знакови имена, оставили дълбока следа в българския екстремен ъндърграунд - такива като Dark Inversion и Severia. Те се подвизават със запомнящи се живи участия още от 2012-а, а сега поднасят и първото си демо - общо 5 авторски парчета и един кавър - с което заявяват целия си потенциал да получат сериозни ангажименти и да впечатлят някой добър лейбъл с възможности.

   Записан не без перипетии, отлагане и пречки, включително и подмяна на половината състав на групата, "The Book ov Nameless Rituals" е продукция на "Sub Zero" - студиото, което към днешна дата може да се гордее като ковачницата на екстремния звук в София.

   В основите си албумът е издържан в най-добрите традиции на олдскул блека - постигнат е органичен, жив и директен звук, в който още на първо чуване се разпознават онези характерни атмосфера и музикалност, захранени с уникалността и носталгията на бургаската сцена от времето на първите дет-фестове през 90-те.

   Оттук нататък обаче слушателят се сблъсква с панорама от стилове и многопластовост. Първичното зло, издържано в директния "блицкриг" подход на Marduk и Dark Funeral, често и внезапно се разчупва от пейгън мотиви, техничен дет и дори откровени грайнд елементи. Екстремната страна е балансирана от доста акустика, страхотни рифови пасажи, настръхващи хорови напеви, неравноделни ритми и дори прмерени джазирани моменти - добра демонстрация както на музикантски умения, така и на сериозни композиторски заложби.

   Такова многостилие по принцип е доста голямо предизвикателство и малко групи успяват безнаказано да го постигнат, извеждайки блека до нови измерения - в безкрайния му потенциал да се развива и да руши границите. Occultum са успели до голяма степен, като все пак на моменти сравнително краткият по времетраене материал малко натежава от прекомерното изобилие и е нужно многократно прослушване, за да може да се възприеме цялостно. (А в препълнения от продукция съвременен свят капризният слушател рядко е склонен на това).

   Безспорно най-добре структурираната песен е четвъртата - "Ritual of Partaking Communion: I am Chaos (Libex Nox)". Тук най-добре се усеща общата органична сплав на различните влияния и способността на групата да те грабне и отнесе до най-тъмните места, без никакво усилие. Това е начинът, по който Occultum със сигурност ще стигнат далеч.

   Цялата тази наситена и хаотична (в добрия смисъл) музикална материя, е организирана много добре и в идейно отношение - всяко парче от албума носи името и съответства на определен ритуал. Обединени от символиката на тайните изкуства, по този начин песните са поднесени в концептуално единство и захранени с доста по-дълбоки внушения - разпознаваеми за хората с нужните нагласа и сетива.

   Като финален апотеоз на петте ритуала идва и последното парче - кавърът на "Pagan Fears" на Mayhem е направен изключително умно и вдъхновено, и, претворен през специфичния прочит и стил на Occultum, е органично вплетен в цялостната тъкан на демото.

   Материалът в "The Book ov Nameless Rituals" дава мощна заявка за потенциала на групата, която ако се развие в правилната посока и доизбистри концепцията си, ще може лесно да създаде цяла поредица от поне няколко албума, отличаващи се със същата енергия, творческа сила и ценни идеи. При тази заявка, оставаме с огромно нетърпение да го чуем и на живо - на предстоящия фест "Sea of Black" в Бургас - на същата тази сцена, която все още захранва с магическо вдъхновение целия екстремен ъндърграунд в България.