OOMPH! - "Des Wahnsinns Fette Beute"

Пионерите на вълната Neue Deutsche Harte за пореден път поставят пред изпитание феновете си с новия албум "Des Wahnsinns Fette Beute" ("Тлъстата плячка на лудостта"). Оставяйки с аристократично великодушие под светлината на прожекторите колегите си от Rammstein и Eisbrecher, Oomph! се наслаждават на свободата да правят каквото си искат.

   Този път групата се представя с един по-свеж и жизнерадостен албум, който не напуска рамките на индъстриъл стилистиката, а по-скоро предлага нов прочит на различни творчески периоди. За разлика от предишната им творба "Monster", която има по-директно и категорично звучене, "Des Wahnsinns Fette Beute" може да се оприличи на скъп, но дребен подарък, увит в много опаковки от някой шегаджия. Групата провокира слушателите с игра на тънката гротеска, която на моменти достига на ръба с цинизма и после ловко се връща в по-невинни проявления. Албумът може да предизвика недоумение, но и е напълно способен да оплете във фините си мрежи някой нищо неподозиращ фен.

   Песните са разнообразни и носят характерно настроение и послания. Албумът започва с по-тежкото "Unzerstorbar" ("Неразрушим"), като издадената и като сингъл "Such mich find mich" ("Търси ме, намери ме") запазва ритъма му. "Deine Eltern" ("Твоите родители"), "Kleinstadtboy" ("Момчето от малкия град") и "Kosmonaut" ("Космонавт") са с типичтото за стила електронно звучене. "Zwei Schritte vor" ("Две стъпки напред") изненадва с със 60-арски ритъм и тромпети. Още по-странни са "Bonobo" ("Бонобо) със звуци от джунглата и сякаш изпятата от Alestorm фолклорна "Seemannsrose" ("Моряшка роза"). С изразителни вокали и емоционален заряд са баладичните "Die Geister die ich rief" ("Духовете, които повиках") и "Regen" ("Дъжд"). Включената в луксозното издание на албума, "Der Tod ist einen Herzschlag entfernt" ("Смъртта е на един сърдечен удар разстояние"), увенчава достойно финала с философско послание.

   "Des Wahnsinns Fette Beute" може да се определи като опит за разнообразяване и новаторство в определени рамки, предвид повече от 20-годишната история на Oomph!. Добър опит!