ORDEN OGAN - "Ravenhead"

"Различният пауър метъл" - така може да се нарече това, което правят Orden Ogan. Извайват го детайл по детайл, без да вдигат излишен шум, но с немска методичност и постоянство вече уверено сменят статута от група само за ценители към група, печелеща популярност. Да вкараш мотива за страданието, вътрешната борба и неудовлетворението в смятания за най-позитивен метъл стил за някои може би е ерес. За други е победа над предразсъдъците и клишетата, че пауърът възпява само битки с пластмасови мечове над измислени чудовища. Но да оставим размислите над жанровите проблеми и да се върнем към темата на настоящето ревю.

   Новият албум на Orden Ogan "Ravenhead" е превъзходен старт за оптимистичната ви пауър година. Върху здравите основи, поставени от последните две издания - "Easton Hope" (2010) и "To the End" (2012) е постигнато впечатляващо развитие. Резултатът демонстрира интелигентен разностранен замисъл и перфектно изпълнение. Това обаче вече е познато като подход в албумите на Orden Ogan. Новото е мащабният размах на композициите, който германците са си позволили и постигнали. Броят на песните е 11 - нито много, нито малко; общата продължителност на албума не е внушителна - 48 минути и 24 секунди. Дължината на песните варира между три и шест минути, което е достатъчно да се разгърнат без да омръзват.

   Началото на "Ravenhead" е дадено с епично интро, което е едноименно с групата. Orden Ogan може да се преведе като "Редът на страха" и безапелационно налага идеята за нещо зловещо и мъчително, което се задава. Следва едноименната с албума композиция "Ravenhead", която е среднотемпова, но напрегната, а мелодията "пълзи" като невидима заплаха. Оглушителният барабанен грохот се сражава с клавирите и епични хорове във "F.E.V.E.R", а направеният към песента клип идеално я илюстрира - страховете идват от собствените ни заблуди. "Evil Lies in Every Man" синтезира едно от философските внушения на албума. В "Here at the End of the World" може да се чуят дрезгавите вокали на Chris Boltendahl от Grave Digger. Във великолепната епична метъл балада с фолк привкус "Sorrow Is Your Tale" се изявява още един гост-изпълнител - Joacim Cans от HammerFall. Албумът сякаш завършва песимистично с още две оди на скръбта - краткия инструментал "In Grief and Chains" и финалната "Too Soon". В последната песен има и някакво обещание - "Ravenhead" е прекрасен албум, но може би твърде скоро ни очаква подобна или още по-силна порция от "различния пауър метъл".