ORPHANED LAND - "All Is One"

Вплетените символи на три от Авраамическите религии - Християнство, Ислям и Юдаизъм, красят обложката на новия албум на Orphaned Land, а заедно със заглавието "All Is One" красноречиво подсказват съдържанието. Емблематичната банда от Израел за пореден път отправя призиви за разбирателство и веротърпимост със социално ангажираните си текстове. През 2012 г. фенове подемат онлайн подписка за присъждане на групата на Нобелова награда за желанието й музиката й да се разпространява в арабския свят, въпреки забраните. Малко известен факт е, че членовете на Orphaned Land са подали молба за турско гражданство, тъй като считат Турция за пример на модерна мюсюлманска държава.

   Orphaned Land е група, която никога не прави еднакви албуми и си позволява лукса да рискува творбите й да бъдат приемани полярно. Така се случи с предишното им издание "The Never Ending Way Of ORWarriOR" (2010) - оценен изключително високо от някои и съвсем нехаресан от други. Може би единствено смятаният за шедьовър "Mabool: The Story Of The Three Sons Of Seven" (2004) обединява мненията. С "All Is One" групата бележи следващ момент от развитието си и предлага ново превъплъщение на фронтмена Kobi Farhi. Скитникът-евреин водещ битки по безкрайния си път, сега е намерил себе си и като древен мъдрец-отшелник реди истории за мир и любов. Стилът на групата не се е променил, но набляга на една част от изразните си средства - близкоизточни мотиви с епични хорови моменти. Това се чува още в първата, едноименна с албума композиция и в последващата я "The Simple Man". Баладата "Brother" разказва библейската история за синовете на Авраам - Измаил от робинята му Агар и Исаак от жена му Сара, смятани за родоначалници съответно на арабите и евреите. Идеята е ясна - хората изповядващи различни религии, имат много повече общи неща, отколкото различия. Може да се каже, че първите три песни формулират тезата на албума, а следващите се разливат по-плавно и доизясняват светлосенките. Внушението е че за постигане на съгласие агресията е недопустима, затова "All Is One" е "по-укротена" творба от предшествениците си. Композициите са по-кратки, набляга се повече на чистото пеене, а свирепите ревове на Kobi Farhi са сведени до минимум и могат да се чуят само в парчето "Fail". Женските вокали също са съвсем слабо застъпени и вместо на известната с красиви изпълнения на йеменски напеви Shlomit Levy, са поверени на Mira Awad, която определено се справя с епизодичните си включвания. Песните отново са на няколко езика - английски, иврит, арабски. Заслужава да се отбележат и добрите сола на новия китарист Chen Balbus, заместил напусналия по лични причини дългогодишен струнник Matti Svatizky.

   "All Is One" е елегантен албум, преливащ древни легенди в съвременни философски притчи, обединени около посланието на творбата. Изпълнението е на очакваното високо ниво. Единственото, което липсва е мобилизираща антитеза - стресиращите обрати между дет метъл агресията и ориенталските мелодии, характерни за предишните творби на групата. Дали албумът е загубил от това, остава на преценката на слушателите.