ORPHANED LAND - "The Never Ending Way of ORwarriOR"

Да наемеш за продуцент човек като Steven Wilson (PORCUPINE TREE, NO-MAN, BLACKFIELD и др.) си е нож с две остриета. Знаеш, че този човек ще извлече максимума на музикантските и торческите ти възможности, ще накара музиката ти да зазвучи по един неповторим начин, но ще трябва да се примириш с факта, че твоята група е просто един от хилядите му проекти. Множеството отлагания на този албум, предизвикани от свръх-ангажираността на Wilson доведоха до една гигантска шестгодишна пауза от излизането на страхотния предшественик "Mabool" (2004 г.) до фактическата поява на "The Never Ending Way Of ORwarriOR". Като резултат очакванията към албума бяха силно завишени. Няма и как иначе да бъде, имайки предвид замесените в изковаването му лица. ORPHANED LAND предизвикаха истински фурор в прогресив средите с появата на "Mabool", записаха участия на много престижни фестивали в Европа и САЩ, а през 2005 г. акостираха дори на българска почва.

   Но стига предистория, нека се спрем на настоящото издание, носещо либопитното име "The Never Ending Way Of ORwarriOR". Дискът започва със сингъла "Sapari" - страшно красива композиция, преработка на еврейска фолклорна песен. Гласът на прелестната Shlomit Levi, която познаваме още от предишното издание на групата, придава на музиката на квинтета една бих казал изящност, изпъкваща дори на фона на острите китари и бруталните на места ревове на Kobi. През следващите 75 минути обаче "TNEWOO" оставя у слушателя меко казано противоречиви чувства. Да, отново имаме типичните за ORPHANED LAND източни мотиви, напеви на на иврит и арабски, нестандартни усложнени композиции и т. н., но за съжаление в албума прозират немалки дози невдъхновеност и разфокусираност. При все своята грандиозност и свръхамбициозност, новото издание на израелтяните повтаря като наизуст донеслите им успех преди шест години формули и нищо повече. Разточителните седем-осемминутни композиции са съставени предимно от скучновати и крайно неоригинални хрумвания. Реално голяма част от 78-те минути на диска не предлагат на слушателя кой знае колко предизвикателства, което е изключително жалко за група като ORPHANED LAND, особено пък като става дума за толкова амбициозен проект като "The Never Ending Way Of ORwarriOR". За съжаление албумът не достига високите цели, които музикантите и техният продуцент сами си поставиха. Неприятно ми е да го кажа, но ако ви се слуша нещо готино на ORPHANED LAND, най-добре си пуснете диска от 2004 г. "Mabool", а ако имате специалното издание с петте акустични бонус песни - това е албумът!