OVERKILL - "The Electric Age"

С напредването на възрастта някои банди започват да правят глупости, други - издават албумите на живота си. Траш класиците Overkill са от вторите. През 2010-а извадиха "Ironbound" - най-добрия им албум. Две години по-късно "The Electric Age" още повече затвърди спечелените позиции и неоспоримата класа на бандата. Макар и да следват поетата посока, в актуалния диск има много нови елементи. Той е още по-енергичен, трашърски, с пънкарско отношение и зареждащ. В него Overkill се връщат далеч, назад като върху основите на "Ironbound" развиват наследството си. Bobby "Blitz" Ellsworth отново е направил впечатляващо разнообразни вокали - от крясъци до дълбоко пеене. На места му помага верният другар D.D. Verni. Двамата са отговорни за заряда в десетте композиции. Без да са стояли със скръстени ръце, Dave Linsk, Derek ''The Skull'' Tailer и Ron Lipnicki са използвали по най-добрия начин предоставените им възможности, за да повтори "The Electric Age" успеха на предшественика си. За отбелязване е фактът, че от седем години в групата няма персонални промени. Ушевадно е, че петимата се разбират прекрасно. Връзката между музикантите и синхронът, който са изградили, се оказват най-важните елементи за качеството на новия проект.

   Подобно на "Ironbound", и "The Electric Age" е адски хомогенен. Като хомогенността идва от разнообразието в композициите, колкото и абсурдно да звучи едно такова твърдение. В диска са вмъкнати много цитати от осемдесетарския период на Overkill, като закачките с дуума в пилотния сингъл "Electric Rattlesnake", които препращат към страховития "The Years of Decay" от 1989 година. Подобно дежавю се засича из целия проект ("Save Yourself" например). В началото стана дума за Bobby "Blitz". В "All Over But the Shouting" вокалите наподобяват John Connelly от незаслужено позабравените Nuclear Assault. По-голям дял при пеенето получава D.D. Verni, който внася допълнителна доза свежест в и без това разнообразните гласови партии. От "From the Underground and Below" (1997) и композицията "Promises" Overkill не са вадили балада. И тук няма, но с "Good Night" трашърите разголват нежната страна от душите си... Всъщност това се случва само в първите 1,15 минути. Останалото, както винаги, е касапница.

   В "The Electric Age" в голяма част от песните е наблегнато на мелодичността, останала леко в страни при "Ironbound". Скоростта е запазена, но не в промишлени количества. Балансът между бързина, техничност и темпо е идеално нацелен.

   За втори пореден албум Overkill тотално са наблегнали на рифовете и солата. От китарите на Dave Linsk и Derek ''The Skull'' Tailer струи свирене, родеещо се с маниакалността, с която Bobby "Blitz" Ellsworth дъвче микрофона. Също така смяната на продуцента е направила самия продукт по-жив, в сравнение с полирания звук на "Ironbound".

   Основната разлика с всички останали "оувъркили" обаче е, че грууви басът, запазената марка, е изтеглен по-назад. Грубите четириструнни партии не изпъкват толкова много и в повечето случаи не доминират над китарите, както в близкото и далечното минало. "Кристалният" им звук се появява основно при преходите.

   Също така, музикантите са вкарали и доза епика в композициите, както в откриващата месомелачка "Come and Get It". Иначе в "Save Yourself" D.D. Verni цепи трупи с инструмента си. Много позитивна енергия струи от "Electric Rattle Snake", цинизъм в "Wish You Were Dead" или пък в "Black Daze", която е за пристрастяването и обръща поглед към по-блусарския "I Hear Black" (1993). Характерните брейкове в "21st Century Man" трошат вратове.

   "The Electric Age" е яростен, брутален, шумен, дълбок, разнообразен - всичко онова, което сте очаквали от група като Overkill. Точно сега и точно днес бандата от Ню Джърси изживява най-добрия си период и е на върха на траш пирамидата. Т. нар. "Big 4" спокойно могат да се пенсионират, защото с двата си последни албума "отровно зелените" ги слагат в малкия си джоб. Или по-точно ги изпържват с класата си (ако асоциираме настоящето с името и обложката на албума). А иначе "The Electric Age" е нито повече, нито по-малко от поредната десетка в дискографията на Overkill!