OVERKILL - "Ironbound"

30 години! 30 години те са тук! Когато напишеш името на групата в онлайн енциклопедията "Metal Archives" се появяват 5 банди с това название. Само една от тях е оцеляла до днес. След 30 години! Разбира се, че става въпрос за най-великата траш банда (лично мнение) от Ню Джърси, САЩ – Overkill! През 2007-а те издадоха “Immortalis” – един добър диск. Три години по-късно и 30 години след началото ТЕ издадоха най-завършения си и най-добрия си албум въобще – “Ironbound”.

   За първи път от 1991 и “Horrorscope”, диск на Overkill започва толкова бурно. Но за първи път въобще албум на Overkill запазва нивото от първата секунда до последния тон. Колкото и да отричат, момчетата закъсняват с дебюта си “Feel the Fire”. През 1985 Slayer са изкарали ангелите на света със “Show No Mercy” (‘83), Anthrax забиват юмрук с “Fistful of Metal”, а Metallica вече са хванали лидерския жезъл с “Kill 'Em All” (‘83) и “Ride the Lightning” (‘84). Overkill остават във втория ешалон. След излизането на “Under the Influence” (‘88) музикалните спецове лепнаха на групата етикета “Under the Influence of Anthrax”. Година по-късно тогавашния китарист Bobby Gustafson е обвинен, че копира James Hetfield, защото носел черни дрехи и имал мустаци?!? И то след класиката “The Years of Decay” (‘89). Последва най-мрачният запис “Horrorscope”. Без Gustafson на борда, но вече с двама струнници. И след това персонални промени и редуването не на силни със слаби албуми, а редуването на силни и слаби парчета. Плявата беше повече. Нито един запис не можеше да се похвали с хомогенност. Експериментите с хард кора и модерния през 90-те ню-метъл увлякоха бандата в блатото на посредствеността. Overkill загубиха идентичност. Появиха се здравословни проблеми. Въпреки всичко момчетата не се отказаха. Нито през ’88, нито през ’90, нито по-късно. Напротив. Продължиха още по-яростно да издават, записват и концертират. И накрая отново намериха себе си. Така днес, 30 години след началото и 25 години след легендарния си дебют “Feel the Fire”, Overkill нанасят най-мощния си удар – “Ironbound”. Шедьовър! Запазената марка на групата - продраното гласище на Bobby "Blitz" Ellsworth и бумтящия, грууви бас на D.D. Verni останаха свързани с железни окови към траш сцената и продължават да коват историята на стила. Защото Overkill изоставиха залитанията и издадоха класически траш албум.

   Отварящата песен "The Green And Black" е посветена на феновете, всички онези, които не изоставиха бандата и не я предадоха през годините. Краткото бас интро, подкрепено от китара, прелива в рифове (и то какви!!!), помитащи като цунами всичко пред себе си, а ритъмът, за кратко намига към класиката от ’88 “End of the Line”. И после връхлита едноименната лавина, отнасяща цялата нова траш вълна от банди и бандички. “Ironbound” e триумф, окован във вериги, бавно стягащи примката със средната лирична ала-Testament част!!! Скоростната “Bring Me the Night” е поклон към Lemmy и шайката му Motorhead (все пак да не забравяме от къде идва името “Overkill”). "Endless War" e агресия, сблъскана с хармонична бас и китарна линия и истеричния Bobby. Затварящата месомелачка “The SRC" с натегнатия ритъм, бавната и думаджийска “The Head and Heart” с вокалните дет изстъпленията – образци, които разбиват. Хвалбите могат да продължат и с останалите “The Goal Is Your Soul”, “Give a Little”, “In Vain”, “Killing for a Living”. Dave Linsk и Derek Tailer са хали на грифовете. Ron Lipnicki е страховит на ударните.

   В Т-О-З-И З-А-П-И-С Н-Я-М-А Н-И-Щ-О С-Л-У-Ч-А-Й-Н-О! В Т-О-З-И З-А-П-И-С Н-Я-М-А С-Л-А-Б-А С-Е-К-У-Н-Д-А! Албумът е перфектен баланс от зверски рифове, убийствен мош, канонади от сола, мелодия, унищожаваща ритъм секция. Всичко онова, което те кара да искаш още и още, и още, и още от поредната зелена отрова. Защото "Ironbound" звучи по-живо, по-стегнато и повече от всякога ТРАШ! Защото Overkill приеха предизвикателството и показаха среден пръст на съдбата в лицето на хейтъри, спецове и на всички, които им обърнаха гръб в трудните моменти. Защото Overkill свирят така, все едно “утре” никога повече няма да има. Защото от цялата плеяда траш икони от началото 80-те, те единствени останаха верни на себе си, независимо от експериментите и промените. И винаги бяха и ще бъдат ТРАШ!