P.O.D. - "Satellite"

P.O.D. - тези благочестиви симпатяги от Сан Диего - илюстрират по учебник финала на една всеобща тенденция как всеки субжанр се ражда като контракултура, утвърждава се по-късно, и накрая се влива в общия музикален поток. Всичко това се случи с хард рока, пънка и грънджа. Днес се случва с така наречения нео метъл. И революцията, която преди 10 години наченаха Rage Against the Machine и подеха Korn и Deftones, приключва с P.O.D. и себеподобните им. С тази разлика, че P.O.D. са по-добри от себеподобните си: много над музикалната дървения на Limp Bizkit например, и доста по-отворени откъм влияния. А "Satellite" е приятен мейнстрийм албум от началото на третото хилядолетие. Към познатата рецепта от рап-вокали, накъсани рифове, пост-алтърнатив и хардкор-пънк, са привнесени афро-карибски влияния (припевните хармонии на "Youth of the Nation") и чисто реге ("Ridiciulous"). А зад акустичния момент "Guitarra de Amor" стои сянката на Сантана. Инструменталното "Celestial" е като ню-сайкъделик аналог на Kula Shaker (макар P.O.D. да звучат по-мрачно от британците). "Alive" навлиза в територията на The Offspring и дава потенциал за краткотраен радиохит. Като такъв се очертава и "Boom". Попадението в албума обаче е заглавната "Satellite", която навярно ще остане в рок-архивите за дълго.
n    Въпреки че е по-рехав от бомбастичния си предшественик "The Fundamental Elements of Southtown" и е сглобен на принципа пълнеж-хит-пълнеж-хит, "Satellite" е нелошо творение. Оценката е като за добър поп-албум с меланхолично пораженческа атмосфера и остатъчни забежки в екстремното.