PAIN OF SALVATION - "Linoleum (EP)"

Докато кротко си чакахме амбициозния двоен албум на шведите Pain Of Salvation, озаглавен "Road Salt" и заплануван за началото на 2010 г., момчетата (или по-скоро Daniel Gildenlow еднолично, но това е друга тема...) решиха да пуснат в аванс няколко от готовите си песни под формата на EP. В последно време този формат възвръща популярността си и все повече изпълнители прибягват до употребата му. Няма лошо, въпреки че по-скоро оставя усещането за половинчатост, незавършеност дори. Така или иначе по-добре EP от колкото нищо, нали така? Е да де, но не и в конкретния случай...

   "Linoleum" се характеризира преди всичко с кошмарната си продукция. Няма как да не се втрещиш от ужасното звучене, след като вече си се потапял в разкоша на "Be" или "Remedy Lane". Но да речем, че това е част от експеримента, това е Daniel Gildenlow все пак, а си мисля, че не е изключено доста от феновете да харесат така поднесеният материал. Същината обаче е не в звука, а в музиката. POS е група, която не спира да търси, да експериментира и да разширява арсенала си от изразни средства. В духа на последния си студиен албум "Scarsick", настоящото EP започва с едноименната "Linoleum" - композиция с адски много заряд, запомнящи се мелодии и интересни ритмики. Китарите са прилично ниско настроени и създават усещането за адска тежест. Ако звукът не беше тотално осакатен откъм бас сигурно щяха да падат стени. Тук е момента да споменем брилянтните текстове, доближаващи се като тематика до тези в може би най-обичаният албум на POS - "Remedy Lane", а именно болката, тъгата и експлоатацията, духовното съкрушение на безпомощния човек. "Mortar Grind" и "Gone" също са поднесени със солидна доза тежест, на моменти разкъсани от отнасящи мелодични пасажи, които като че ли допринасят за придаване на още повече безнадеждност към цялостната картина, а замечтаната "If You Wait" рисува хипнотични музикални пейзажи. Не знам дали си струва да коментирам изцепката "Bonus track B" - 2 минути и половина лигави разговори между музикантите, които съсипват цялостната атмосфера на диска. За финал е оставен бездушният и напълно излишен кавър на Scorpions - "Yellow Raven".

   Въпреки че в "Linoleum" можем да открием доста страхотни моменти, като цяло албумът звучи невдъхновено и дори скалъпено. Ужасно силно се усеща липсата на бившия барабанист на групата Johan Langell и неговите нетрадиционни хрумвания. Не че заместникът му Leo Margarit не се справя на ниво, просто я няма химията на POS от преди няколко години. Дано след няколко месеца, когато ще излезе "Road Salt", тези ми впечатления бъдат разбити на пух и прах.