PALMS - "Palms"

Самият факт, че в Palms са събрани Chino Moreno (Deftones), Aaron Harris, Jeff Caxide и Bryant Clifford Meyer (и тримата от пост метъл боговете Isis), е предпоставка да предчувстваме колосално творение. Няма как очакванията към едноименния дебют на групата да не са ужасно високи и може би това е един от сериозните проблеми на албума. За разлика от изданията на Deftones и Isis, "Palms" е разлят и безметежен и като изключим първата песен "Future Warrior", всъщност е леко скучноват. Супер високата класа на музикантите е повече от очевидна, дискът определено има своя собствена атмосфера и предлага приятни 47 минути. Вокалите на Moreno като стил на пеене са по-близо до страничния му проект Crosses, отколкото до тези в титулярната му банда, а музикалните пейзажи, нарисувани от момчетата от Isis, са далеч от напрегнатия пост метъл, с който сме свикнали да ги асоциираме. Елементите, които направиха Isis институция в твърдата музика, тук едва бегло се прокрадват. Няма я постепенната градация в композициите, която в даден момент да кулминира в епични музикални фойерверки. Песните на Palms не предлагат това предизвикателство на слушателя и оставят усещането за недовършеност, сякаш музикантите са имали наистина добра идея, но не са успели да я разгърнат напълно. Може би е грешка да се правят паралели между Palms и Isis, сравненията с Deftones са дори още по-далече от реалността; но е изключително трудно човек да се абстрахира и да слуша албума с "чиста глава". Дори, ако щете, от чиста носталгия по разпадналите се законодатели в пост метъла Isis.

   От друга страна, ако не взимаме предвид предното творчество на музикантите (както и би трябвало да се разглежда), "Palms" сам по себе си е албум на доста добро ниво. Ако му се отдаде напълно, слушателят лесно би могъл да потъне в пленителната му атмосфера. За целта обаче е необходимо повече търпение и известно изолиране, което в наши дни много трудно би могло да се осигури. За отбелязване са вече споменатата откриваща диска песен "Future Warrior", както и втората половина на последната, почти 10-минутна "Antarctic Handshake", където музикантите ви вкарват в почти хипнотично изживяване.

   Чуйте "Palms". Дори само заради замесените в проекта лица.