PLACE VENDOME - "Streets of Fire"

Неуморимият (макар и уморен от метъла) Michael Kiske отново е тук. И този път не като гост в поредната лъскава рок-опера или амбициозен солов албум, а във второто отроче на "супер-групата" Place Vendome, събрала екс-вокалиста от двата легендарни Keeper-а с трима музиканти от някогашната швабска надежда Pink Cream 69. Иронично, нали – музикантите, сред които израсна заместникът на Kiske в Helloween Andi Deris, сега работят с Michael. Наследникът на едноименния дебют е още по-лустросан и полиран в сравнение с предшественика си, като за написването на материала помагат Ronny Milianowicz (Saint Deamon, Primal Fear), Torsti Spoof (Leverage), Robert Sall (Work of Art) и плодовитият хитрец Magnus Karlsson (Allen/Lande, Starbreaker, Magnum, Primal Fear). Рецептата е проста – събирате най-сълзливите елементи на Kansas, Marillion и Genesis, опростявате ги до неузнаваемост, за да бъдат колкото се може по-лесносмилаеми, и ги заливате със захарен сироп марка AOR (добре де, може и с боза). Докато слуша откриващата "Streets Of Fire" и избраната за видеоклип "My Guardian Angel", нормалният човек все още таи някаква надежда за албума като цяло, ала "Completely Breathless" (ах!) и "Follow Me" (айде нема нужда) бързо го връщат към жестоката реалност, изобилстваща от толкова много клавири, мелодраматизъм и сълзливи моменти (какво очаквате от заглавие като “I'd Die For You"?), че започваш да се чудиш как никой от групата не е изпаднал в суицидна депресия по време на записите. Отгоре на всичко Kiske всячески се старае да звучи като препил, посърнал и гузен Fish след скандал с любимата. Всичкият този сладникав дъх на комерс обаче си има и добрите страни – ако новото ви гадже има проблем с метъла, Streets Of Fire е идеалният албум, с който да започнете превъзпитанието й. Ще ви трябват само сив дъждовен ден, кутия шоколадови бонбони, бутилка ликьор и черно-бели фотографии от Париж. После сами ще поискате да ме черпите (к'ви са тия снимки, бе?)…