PYRAMAZE - "Immortal"

Аферата "Matt Barlow" засега приключи. Краят беше щастлив за едни (феновете на класическите Iced Earth) и нещастен за други (почитателите на Tim Owens и тези на Pyramaze), но настоящият албум ще бъде интересен и за двата лагера. Едно от нещата, с които "Immortal" ще се запомни, е фактът, че това е единственият "флирт", в който полицаят взима участие, докато не е в редиците на "Замразените". Другото нещо са музикалните качества на диска.
   Още при първото прослушване веднага се натрапват приликите между музиката на датчаните и тази на шайката на Jon Schaffer и аз даже на няколко пъти поглеждах, за да се уверя, че звучат Pyramaze, а не Iced Earth. Основната причина за сходствата са изнесените по-напред насечени рифове и, естествено, характерният глас на Barlow. Бившият вокалист на датчаните - Lance King имаше по-хевиметълска бленда и това даваше съвсем различен оттенък на музиката им, а и продуцирането на "Melancholy Beast"(2004) и "Legend of the Bone Carver"(2006) далеч не беше толкова безукорно като това на "Immortal". В един момент ми "светва", че албумът звучи много повече като американски пауър, отколкото като европейски, какъвто правиха Pyramaze досега. Но датчаните си имат скрит коз, който слага различителна черта между тях и Iced Earth - това е клавирът на Jonah Weingarten. Дали ще е чистият звук на пианото, някой фонов акорд или пък шеметен черно-бял пробег: клавишните са винаги там и доизграждат и без това плътната атмосфера, създадена от китарите на Michael Kammeyer и Toke Skjonnemand. Още с началното парче "Year of the Phoenix" (последвало характерното за дисковете на Pyramaze прокламаторско интро) Barlow дава да се разбере, че не е мръднал и на йота от формата, демонстрирана в последния студиен запис, в който имахме възможност да слушаме вокалите му ("Tribute to the Gods") и показва чудесния си гласов диапазон. Големи червени точки получават още "Caramon's Poem", личният ми фаворит (носещ леко модерен привкус заради основния си риф) "A Beautiful Death" и прочувствената балада "Legacy In a Rhyme", в която Matt вкарва онзи драматизъм, направил парчета като "Melancholy (Holy Martyr)" и "Watching Over Me" любими на феновете. "Ghost Light" и "Touched by the Mara" успяват да задържат високото ниво, за да стигнем до може би най-интересно стоящото парче в диска - "The Highland". Песента е построена в такт 3/4, а в началото и в средната й част са включени фолклорни хорови напеви, като втората им употреба разкъсва ненужно парчето на две. Всъщност и сега (след поредното слушане) не съм убеден дали "The Highland" ми харесва или не.
   След "Shadow of the Beast" идва аутрото "March through an Endless Rain", под чийто звуци Barlow си взема шапката в посока Iced Earth, а Pyramaze за втори път се изправят пред кадрови проблем. Единственото, което мога да им пожелая, е да го решат по-бързо, защото вече в трети албум те доказват, че могат да правят страхотни композиции. Оттук насетне обаче ще им е нужен нов глас, който да даде живот на бъдещите им проекти, а след това качествено издание очакванията към тях ще са още по-високи.