QUEENSRYCHE - "American Soldier"
2009, Atco Records/Rhino Entertainment
"American Soldier" определено не е (прогресив) метъл шедьовър от типа на "Operation: Mindcrime", "Empire", "Rage for Order" и "The Warning". "American Soldier" не е и наполовина противоречив и предизвикващ дискусии, колкото "Promised Land" или "Tribe". За щастие, "American Soldier" не е и (чак) толкова безличен, колкото "Hear in the Now Frontier" и "Q2K", нито безумно ненужен като гавър-експеримента "Take Cover". С други думи, "American Soldier" не е пълен боклук, но със сигурност не е и добър... И все пак, какво Е "American Soldier"?
Може би най-близката асоциация, изникваща в съзнанието покрай десетия по ред студиен албум на Queensryche, е предшественикът му. И тук, както и в "Operation: Mindcrime II" (2006), ролята на основен композитор е иззета не от някой от членовете на екс-авангардния сиатълски екс-квинтет, а от продуцента на записите, г-н Jason Slater - уви, музиката към цели 8 от общо 12-те песни в "American Soldier" е негово дело... Китаристът Michael Wilton и басистът Eddie Jackson тотално са се отдръпнали от творческия процес, барабанистът Scott Rockenfield е оставил едва осезаем отпечатък едва в две от парчетата ("Middle of Hell" и "Home Again"), за сметка на завърналия се като тонрежисьор, съкомпозитор и гост-китарист някогашен шестструнник на групата, Kelly Gray (за справка - "Q2K"), и наемния му колега Damon Johnson, останал в историята най-вече с краткотрайното си участие в ансамбъла на Alice Cooper, а резултатът от (липсата на) съвместните усилия на изброените дотук музиканти е не лош, но и тотално незапомнящ се. Просто една от многото безцветни капки в морето от албуми за 2009 г. и толкова.
Единствено Geoff Tate си е все така деен, но, освен в титулярната си роля на вокалист, функциите му в създаването на "American Soldier" са сведени до чисто идеологически. Не, че е малко, но цялата работа прилича повече на продуцентски, отколкото на групов продукт... Да, продукт, при това стопроцентово американски (като насоченост), имайки предвид концепцията, заложена в 12-те парчета - животът, мислите и кошмарите на завърналите се у дома ветерани от войните, водени от САЩ през последните 70 години, най-общо казано. Похвално е, че чрез поезията си Geoff до голяма степен отдава почит на собствения си баща (ветеран от Корея и Виетнам), но натрапването на подобни размисли и страсти под формата на метъл албум за масова, и то международна консумация, идва в повече и... Досажда, честно казано. Разбира се, всичко това не е нищо повече от субективното мнение на човек, на когото му е писнало от вечно мрънкащите против всички и същевременно месещи се навсякъде американци, нищо повече.
Що се отнася до чисто музикалната страна на "American Soldier", положението, както вече споменахме, се доближава до така наречения "Operation: Mindcrime II" - един албум, който ще бъде забравен много скоро. Действително, абсолютно невъзможно ми е да откроя която и да било песен в диска на фона на останалите - нито яростно лансираната "If I Were King", нито сърцераздирателната "Home Again", дразнещо белязана от гласа на 10-годишната щерка на Geoff, Emily, още по-малко пресилено агресивната "Sliver" или вялата "Remember Me". Може би единствено донякъде раздвижената "A Dead Man's Words", плахо галещата ухото със заряда си "Man Down!" и финалният епос-wannabe "The Voice" заслужават малко повече внимание, но не кой знае колко...
Уви, Queensryche явно окончателно са се превърнали в една от многото някога велики групи, които е крайно време да осъзнаят горчивата истина, че човек трябва да знае кога да спре. В противен случай рискува да престане да бъде забелязван и взиман на сериозно... преди да стане за смях.
Envy
Може би най-близката асоциация, изникваща в съзнанието покрай десетия по ред студиен албум на Queensryche, е предшественикът му. И тук, както и в "Operation: Mindcrime II" (2006), ролята на основен композитор е иззета не от някой от членовете на екс-авангардния сиатълски екс-квинтет, а от продуцента на записите, г-н Jason Slater - уви, музиката към цели 8 от общо 12-те песни в "American Soldier" е негово дело... Китаристът Michael Wilton и басистът Eddie Jackson тотално са се отдръпнали от творческия процес, барабанистът Scott Rockenfield е оставил едва осезаем отпечатък едва в две от парчетата ("Middle of Hell" и "Home Again"), за сметка на завърналия се като тонрежисьор, съкомпозитор и гост-китарист някогашен шестструнник на групата, Kelly Gray (за справка - "Q2K"), и наемния му колега Damon Johnson, останал в историята най-вече с краткотрайното си участие в ансамбъла на Alice Cooper, а резултатът от (липсата на) съвместните усилия на изброените дотук музиканти е не лош, но и тотално незапомнящ се. Просто една от многото безцветни капки в морето от албуми за 2009 г. и толкова.
Единствено Geoff Tate си е все така деен, но, освен в титулярната си роля на вокалист, функциите му в създаването на "American Soldier" са сведени до чисто идеологически. Не, че е малко, но цялата работа прилича повече на продуцентски, отколкото на групов продукт... Да, продукт, при това стопроцентово американски (като насоченост), имайки предвид концепцията, заложена в 12-те парчета - животът, мислите и кошмарите на завърналите се у дома ветерани от войните, водени от САЩ през последните 70 години, най-общо казано. Похвално е, че чрез поезията си Geoff до голяма степен отдава почит на собствения си баща (ветеран от Корея и Виетнам), но натрапването на подобни размисли и страсти под формата на метъл албум за масова, и то международна консумация, идва в повече и... Досажда, честно казано. Разбира се, всичко това не е нищо повече от субективното мнение на човек, на когото му е писнало от вечно мрънкащите против всички и същевременно месещи се навсякъде американци, нищо повече.
Що се отнася до чисто музикалната страна на "American Soldier", положението, както вече споменахме, се доближава до така наречения "Operation: Mindcrime II" - един албум, който ще бъде забравен много скоро. Действително, абсолютно невъзможно ми е да откроя която и да било песен в диска на фона на останалите - нито яростно лансираната "If I Were King", нито сърцераздирателната "Home Again", дразнещо белязана от гласа на 10-годишната щерка на Geoff, Emily, още по-малко пресилено агресивната "Sliver" или вялата "Remember Me". Може би единствено донякъде раздвижената "A Dead Man's Words", плахо галещата ухото със заряда си "Man Down!" и финалният епос-wannabe "The Voice" заслужават малко повече внимание, но не кой знае колко...
Уви, Queensryche явно окончателно са се превърнали в една от многото някога велики групи, които е крайно време да осъзнаят горчивата истина, че човек трябва да знае кога да спре. В противен случай рискува да престане да бъде забелязван и взиман на сериозно... преди да стане за смях.
Envy
Други ревюта на QUEENSRYCHE