QUEENSRYCHE - "Dedicated to Chaos"

Ударихме дъното и продължаваме да копаем надолу. Този известен афоризъм е напълно приложим към случващото се с Queensryche вече близо 15 години, включително новия студиен "Dedicated to Chaos" (2011). Едва ли е нужно нашироко да се припомня кои са Queensryche и какво са създали. Една справка с албумите "Rage for Order" (1986), "Operation: Mindcrime" (1988), "Empire" (1990), "Promised Land" (1994) красноречиво говори защо са група с култово име, с ореол на едни от издълбалите златните букви в историята на прогресив метъла (a защо не метъла, рока изобщо). И защо всеки пореден техен албум от много време среща силно негативни оценки. Миналото гледа от висок пиедестал, както казва някой, а пиедесталът на Queensryche наистина е от високите. Но проблемите с групата, наредила в последните години немалко бледи и слаби творби ("Hear in the New Frontier", "Q2K", "Operation: Mindcrime II", "American Soldier"), изобщо не се дължат единствено на неизбежните сравнения със собствените им постижения.

   Планът зад "Dedicated to Chaos" бил да се създаде ориентиран към ритъма албум. Днес, казал Geoff Tate (вокали), музиката е силно насочена към ритмичното и танцувалното. Та той и колегите му избрали, разказват, да заложат на електронни моменти и семпли, а и на места изскача и саксофон за фон, навярно лека препратка към "Disconnected" от "Promised Land", едни далеч по-силни времена за групата. Не се плашете, тук истинска електроника липсва, но и много други неща липсват също. Дали лоши, дали добри, но плановете на Queensryche са довели единствено до поредната крачка надолу по една дълга виеща се стълба към тоталното обезличаване. Една сред друга, песните в албума са без собствен профил, без нищо, което да грабне слушателя, да остави някакво впечатление у него, камо ли да направи връзка с кой и да е от върховите моменти на групата. Geoff Tate твърди, че не си струва да слушаш какво хората мислят за музиката, която правиш, и си личи, че групата му наистина отдавна не се вслушва в мнението на околните. "Dedicated to Chaos" e равен, плосък, постен, на места в клиширана баладична стилистика, на други - воден от китарен риф по-скоро прилягащ на начинаеща хеви група отпреди три десетилетия, на трети откровено желаещ да е „поп". С други думи - песен след песен, новото студийно творение буквално се „влачи" в съзнанието на слушащия. И вероятно не е случайно, че с излизането си "Dedicated to Chaos" бележи най-ниската точка на Queensryche в музикални класации като "Billboard" изобщо откак Tate и компания издават музика. Може би ако този материал беше под друг етикет, би изглеждал на места лековато, но приятно, пълнейки непретенциозна радио програма - сякаш създаден от група, чието име няма нужда да знаеш и веднага би забравил. Същото с марка "Queensryche" е само белег за творческа агония и напомня за друг афоризъм - какво се случва с уморените коне.

   За пореден път става очевидно (ушеизвадно), че онзи Queensryche, създал култовите албуми от "Rage for Order" до "Promised Land", онази група, която се слави като една от основополагащите за прогресив метъла, е просто мъртва. "Dedicated to Chaos" само доказва, че става въпрос не за смърт, при която все пак може да се възкресиш от гроба, а за такава, при която си оставаш мъртъв вовеки.