R.E.M. - "Collapse into Now"

Името "Hansa Tonstudio" вероятно не означава нищо за вас, но в това студио в Берлин са записани легендарни албуми на David Bowie, Iggy Pop, Tangerine Dream, Killing Joke, Depeche Mode, Marillion, Nick Cave, U2…е, вече и новият студиен "Collapse into Now" (2011) на R.E.M., една не по-малко култова група на алтернативния рок. R.E.M., редом с другите изброени имена, изковаха сплавта, отляха формата, вдъхнаха живот на цял клон от музиката на 20 век. 20-и, но не и 21-ви. Времето тече неумолимо напред и потокът му стремително залива идолите на миналото. Трудно е да си представим, че създадетелите на "Out of Time" (1991) и "Automatic for the People" (1992), макар и с един по-малко (след напускането на Bill Berry през 1997 г.), са осъдени на забвение - просто защото не са. Но желанието да пробудиш мощната фигура на музикалния 20-и век и да го „преведеш" на езика на новото хилядолетие е нелека задача, дори и за кадифения глас на Michael Stipe и мандолината на Peter Buck. Но ето, че в емблематичното за музиката на миналия век студио в Берлин, редом с друго ключово име на рока - Patti Smith - се ражда идеята за албум, сглобяващ разпръснатите в 15-те албума на R.E.M. парченца, на които трябва да се вдъхне нов живот и под магическата пръчка на тримата герои този Франкенщайн да са изправи като символ, пример, емблема на най-доброто, което да премине в новото рок време. Амбициозно, не мислите ли?

   Амбициите са хубаво нещо, ако преминават от мечти в реалност. Stipe разказва, че покрай работата върху "Collapse into Now" си припомнил как във времената на великите албуми - през 70-те, музиката, текстът, обложката на албума се сливали в единна, концептуална сплав, която музиката днес обаче не успява да измайстори. Вероятно това е нишката към онзи 20-и век, който тримата от Джорджия искат да пренесат в новото време. И това вдига летвата още по-високо. Ако проследим извивките в кариерата на R.E.M. от пънкарските корени в началото на 80-те, през филигранния акустичен баланс на легендарните "Out of Time" и "Automatic for the People" и стремежа към по-изявен, подчертано китарен рок в 90-арските "Monster" (1994) и "New Adventures in Hi-Fi" (1996), то би трябвало да сме наясно какво R.E.M. ще ни поднесат. Затваряте очи и слушате "Collapse into Now" - легнали на дъното на лодка, плъзгаща се по водите на някоя широка река в южните щати (неслучайно по албума е работено и в Нашвил и Ню Орлиънс), откъдето типично извира музиката на групата, или върху нажежения покрив на автобус, препускащ из пулсиращото тяло на съвременния Град. "Collapse into Now" събира и двата профила с цел да ги втъкае в едно в затворения кръг на албума. Началната "Discoverer" дръпва завесата пред един нахъсан, готов за живот и динамика R.E.M, а наелектризираната китара взима превес. Представете си, казва Stipe, че стъпвате в големия Град и сте млад - знаете, че Градът може да ви предложи всичко, да ви превърне в каквото пожелаете. Ред песни в албума ("Discoverer", All the Best", "Alligator Aviator Autopilot Antimatter", "That Someone is You") обаче напомнят повече за пънкарските влечения на юношата, отколкото на замисленото и акустично плаването в класиките на R.E.M. от началото на 90-те. Да, ама не - параванът се дръпва отново и на сцената изскача другото лице на музиката на групата - минорното, омиротвореното, притихналото, изпълнено с пресмятаща възходите и спадовете в живота чувствителност към човешкото ("Oh My Heart", "Every Day is Yours to Win", "Walk it Back"). В неусетно дошлия край на записа, след като албумът се е колебал между подскачанията в гимназиалния салон на фона на колежански рок и внезапните вълни баладично настроение, в "Blue" R.E.M. и Patti Smith се събират, в Берлин на нашето време, за да ни кажат за мястото на 20-и век днес. По дефиниция, ако си спомним за прокламирания от Stipe образец за следване - 70-арските рок класики, това е времето за кулминацията, за произнасянето на голямата житейска мъдрост, за посланието. Но наместо това изниква мелодията на "Discoverer", която ни е посрещнала на входа на албума, и ние, волю-неволю, трябва да се върнем обратно в юношеството и големия Град, посрещащ младежа на борда си. А мъдростта, тя къде остана? - очевидно по-добре да я търсим някъде другаде из творчеството на R.E.M.

   В "Collapse into Now", под сглобката от елементите, с които R.E.M. са майсторили музиката си през последните 30 години, липсва едно важно нещо, което големите албуми на 70-те имат, ала не и този запис на 21 век. Липсва профила, лицето, физиономията на албума. Липсва концентрираната лиричност на шлифовани диаманти като "Nightswimming", "Everybody Hurts" и "Losing My Religion". Липсва атмосферата, която да даде нещо повече от лесно приемлив и приятен за ухото на фена (а и не-фена) на R.E.M. музикален продукт. Липсва онова, което различава легендарните албуми от добавките в дискографията. Високите цели на Stipe и ко са произвели едно лъкатушене между разнообразни, но характерни за R.E.M. звуци, без да им дадат хомогенен вид. Така че може да слушате и да харесате "Collapse into Now", но се съмнявам, че ще запомните именно него. И се съмнявам, че ще можете след години да си запеете нещо като "That's me in the corner, that's me in the spotlight, I'm losing my religion..."