RADIOHEAD - "The King of Limbs"

За почти 20 години в съвременната музика Radiohead постигнаха иконичен статус, преминавайки далеч отвъд граници и дефиниции. Ако при "The Bends" (1995) те все още се движеха в орбитата на рока, с "OK Computer" (1997) Thom Yorke и ко. се плъзнаха по краищата на експерименталния звук, а от "Kid A" (2000) започна едно непрестанно изследване на далечните светове и галактики, където Radiohead „прикачваха" все повече различни елементи, така че днес всеки опит да определим звука и посоката на групата би бил по-скоро престъпление спрямо красотата, таланта и оригиналността в музиката й.

   В "The King of Limbs" Radiohead не биха били себе си, ако не надминат и границите на музикалната индустрия и конвенциалното издаване - албумът бе пуснат първо в Мрежата за онлайн поръчки в електронен формат през февруари, тиражиран на CD през март и разпространен като специално "вестникарско издание" на 9 май. Сега творбата е пред нас във всичките си варианти, готова за подробна оценка и анализ.

   По време на записите на легендарния "OK Computer", разказва Thom Yorke, той с часове слушал и се вдъхновявал от ключовата за фюжъна и съвременния джаз творба на Miles Davis "Bitches Brew" (1969). Защо - защото, казва Thom, искал да чуе сглобяването и разграждането. Та така е и до днес, при "The King of Limbs" включително. Radiohead са способни на конструиране, разрушаване, разместване, концентриране, синтезиране и разстилане - мозаична игра и експериментиране с градивните частици, атомите и молекулите на модерния музикален свят, над стиловите ограничения, подхвърляйки ту замислено пиано и блус акустика, ту студен електронен ритъм, ту джаз притихналост, ту спонтанен китарен изблик в безбрежен ембиънт. Сиреч - всякакви очаквания към "The King of Limbs" (както и сравнения) са неуместни. Но дори и в този случай новият албум на групата учудва слушателя; донякъде той е най-особеното нещо, създадено от Radiohead до момента.

   "The King of Limbs" e най-краткият албум на Radiohead и се заковава на 37-ата минута и 33-а секунда. Което не е случайно. Това е и най-минималистичната творба на англичаните; докато предишният "In Rainbows" (2007) говореше за завръщане към китарния рок звук от 90-те, то завоят на актуалният албум е в посоката на "Kid A" и "Amnesiac"(2001), но продължава доста отвъд тях. В стегната форма лишена от звукови разхищения, "The King of Limbs" е концентриран върху ритъма и баса, стремителен или накъсан, отпуснат или насечен - така често следва парадигмата, заложена още в "Idioteque" от "Kid A". За своя половин час албумът преминава далеч от класическата рок стилистиката и плаща дан на фюжън джаза, на електронния звук с програмирани синтезатори и бас линии, на трипхопа и ембиънт музиката. В някои парчета ("Bloom", "Feral") атмосферата се плъзва по ръбовете на чилаут и лаундж, другаде е наситена с бийт, семпли и синкопи ("Morning Mr. Magpie", "Lotus Flower"), които са на места разкъсани от меланхолични композиции ("Codex", "Give Up the Ghost") с пиано и акустична китара, навяващи блус настроения. Текстовете на Thom са също толкова минималистични и свити, изпети с глас често клонящ към фалцет ("Lotus Flower", "Little by Little"). След като още с първите си албуми Radiohead започнаха да градят своя саундтрак на модерния живот и реалността на съвременния човек, то и тук Yorke продължава по същата тема за самотата, отчуждаването, механизирането, желанието да избягаш към един по-естествен и смислен, духовен свят.

   "The King of Limbs" носи върху своя ритъм замислена, отпускаща, ту призрачна, ту сенчеста атмосфера - такава, каквато вероятно е и атмосферата под хилядолетното дърво, на което е кръстен албума. Radiohead отключват цяла една различна музикална галактика и канят вътре. Макар да се отдалечава все повече от рока и да изследва съвсем други кътчета на съвременната музика, оригиналността на албума е изключителна и завладяваща. "The King of Limbs" е великолепен експеримент и всяка от 37-те му минути си струва.