RAMPART - "Codex Metalum"

Да се свири класически хеви метъл през 2016 година, когато разклоненията и подразделенията в Праведната музика нямат чет и всяка група се чувства длъжна да даде име на ново течение, е начинание рисковано, в повечето случаи - с не особено добър краен резултат. Подводните камъни са много. Като се започне от неизбежното сравняване с култови групи и вечните им хитове, мине се през стандартното противопоставяне ново (модерно) - старо (архаично), и се стигне до високите очаквания на многоуважаемия фен "всяко парче - хит, всеки концерт - арт пърформанс".

   За щастие тези, а и много други опасности, са успешно преодолени в албума "Codex Metalum" на RAMPART.

   За запознатите с творческия път на групата, амбициозното заглавие на албума не е изненада. Освен с впечатляващата си дискография от едно демо, два сингъла, едно LP и три дългосвирещи албума, RAMPART могат да се похвалят и със засилен интерес от страна на чужди лейбъли и промоутъри, плюс сериозен опит от клубни и фестивални участия и немалка интернационална фенска маса. Все неща, които освен за натрупване на чисто професионален опит, помагат и за формиране на така необходимото за развитието на една група здравословно самочувствие.

   Откриващото парче - "Apocalypse Or Theater", започва ударно и безапелационно. Няма интро, няма плавно въвеждане - има енергична заявка, че в този албум ще звучи метъл, откровен и суров. Още преди слушателят да си поеме дъх, следва "Diamond Ark" - с подвеждащо меко начало, последвано от плътен класически звук със здрава поддръжка на баса и ударните. "The Metal Code" е песента, която с право служи за "лице" на албума - обещаващо начало, непретенциозна - в добрия смисъл на думата - основна част, лесен за припяване текст, приятни ритмични сола на баса и ударните, последвани от още по-приятни китарни сола. Едно изцяло сценично парче, което ще звучи много добре на живо, и освен че представя инструменталистите в най-добрата им светлина, открива възможност за разпяване и диалог с публиката. Някак логично след него идва "Of Nightfall" - може би най-последователно изградената песен в албума. Започва бавно и меланхолично, развива се, пораства и достига един епичен финал, който оставя усещане за докосване до онова чисто Начало на музиката, където текстът отстъпва на неподправената емоция и я прави разбираема за всички. Това е и песента, в която най-пълно и емоционално се разгръща гласът на атрактивната фронтдама Мария Дойчинова. След различните опити и експерименти в първите албуми на групата, в които тя сякаш все още търсеше своето лично звучене, тук чуваме един уверен и освободен глас, който грабва и ни въвлича в музикалното приключение не като свидетели, а като активни участници. За да не губим форма, и да не залитаме в излишно философстване, следват две парчета - "Sacred Anger и Into The Rocks", чиято роля е да ни припомнят чара на класическия, добре изсвирен спийд метъл. Онзи, при който перфектното владеене на инструментите и синхронът между всички музиканти са изключително важни. Факт, който при RAMPART не подлежи на съмнение, но в тези две песни намира още веднъж своето категорично доказателство. Сработването между момчетата е органично - безспорно резултат не само на композицията и аранжимента на песните, но и на личния професионализъм на всеки един от тях. Групата звучи плътно и пълнокръвно, създавайки впечатление за един добре подреден пъзел - от различни и ярки части, но консолидирани в напълно завършена картина. "Colours Of The Twilight" сваля малко от скоростното темпо, но за сметка на това вкарва епичен елемент, който заедно с плътното бас звучене, я поставя на онази очарователна граница между класическото хеви и енергичния пауър, от която избуяха толкова любими и слушани през последните години групи. Ефектът тук, както и в следващата - "Crown Land" - се подсилва от добре премереното включване на бекинг вокалите. Докато присъствието им в първите шест песни от албума е по-дискретно и ненатрапчиво, при последните две ролята им е подсилена, и се разгръщат в красива многогласова палитра, която прави песните още по-мащабни и въздействащи. Закриващото парче в албума е "Majesty" - почти деветминутен кавър на Blind Guardian. Изпълнението покрива в най-голям смисъл това, което е изначалната идея на кавър версиите. Песента е пречупена през натюрела и творческия поглед на RAMPART, като основната идея е запазена и изсвирена с необходимото уважение, но в същото време е доразвита и поднесена много елегантно, като реверанс на едни отлични музиканти към други.

   Критиците и търсачите на концептуалност на всяка цена биха могли да кажат, че на албума му липсва фантазия и иновативност, както и една обща тематична линия, която да обединява всички песни. Всъщност точно в това е неговия чар. "Codex Metalum" - припомня откъде започва всичко. Музикално завръщане към корените, когато песните бяха просто песни, разказващи различни истории и със собствен живот. А музиката - откровена и енергична, с класическа композиция, изпълнена добре и представена без поза и излишна претенциозност.

   Обложката е поверена на Стефан Вълканов и е издържана в характерната за жанра стилистика. Огньове на заден план, въоръжени до зъби воини, вдъхновяващ предводител, изпълнен с решимост. И тук обаче, както и в музикалната част на албума, няма претрупване и самоцелна демонстрация на умения. Формите са чисти, цветовете - умерени, а над цялата композиция дискретно се налага добре познатото лого на групата.