RATED X - "Rated X"
2014, Frontiers Records/Riva Sound
Ако беше излязъл в началото на осемдесетте години на миналия век, "Rated X" може би вече щеше да е хард рок класика. Албумът е добре композиран, изпят страхотно и изсвирен на високо ниво. Вокалите на Joe Lynn Turner със сигурност ще представляват интерес за българските рок фенове, израснали с музиката на Rainbow и Deep Purple, още повече, че в някои от песните участва и родният китарен герой Николо Коцев.
Обаче в 2014 година...
Албумът звучи все едно е написан преди повече от трийсет години. Освен това звучи и все едно е записан преди повече от трийсет години.
Действително, макар че съвременната звукозаписна технология предлага практически неограничени възможности, Rated X почти изобщо не са се възползвали от тях. Като цяло, звукът е изпипан професионално и добре балансиран, но далеч не е толкова "напомпан", колкото би могъл да бъде. Истината е, че в чисто звуково отношение музиката на Николо Коцев с Кикимора е много по-пълноценна. Може би това е умишлено. Може би целта на Rated X е била именно да постигнат звука на осемдесетте години и емоцията на величията от онова време. Но нека бъдем честни, тогавашната музика звучи както звучи, единствено защото равнището на технологията не е позволявало повече. Големите изпълнители от миналото, между които са и хората в Rated X, се възползваха максимално от възможностите тогава. Няма причина да не го правят и сега.
Що се отнася до музикалната страна на нещата, албумът оставя доста смесени впечатления. Не е изненадващо, че е добре изсвирен - все пак китаристът Karl Cochran, барабанистът Carmine Appice и басистът Tony Franklin са музиканти с десетки години опит на сцената и това определено си казва думата. Едва ли някой би имал забележки към работата на инструменталистите. Вокалите на Joe Lynn Turner също са на очакваното ниво. В композиционно отношение албумът е добре изпипан, като е спазен необходимият баланс между скоростни, среднотемпови и бавни песни. Парчетата са леки, мелодични и ритмични, и, както се очаква, изпълнени с влияния от Deep Purple и Rainbow и ако харесвате тези групи поне малко, "Rated X" също ще ви допадне. Само че ярко изразени хитове като "Can't Let You Go" или "I Surrender" тук липсват. Ако искате песни, които още с първото слушане да ви сграбчат за гърлото и повече да не ви пуснат, потърсете друг албум. От "Rated X" ще получите идеалния хард рок саундтрак за дълъг път - спокоен, ритмичен и изпълнен с живот. Проблясъци не липсват, но им трябва известно време, за да влязат под кожата на слушателя. Изслушайте албума два-три пъти и след това в главата ви цял ден ще е мелодията на "This Is Who I Am", "Get Back My Crown" или "Fire and Ice", например, а продължаващата над седем минути "Lhasa" няма как да не ви впечатли.
И все пак...
Албумът си струва да бъде чут. Ако това беше дебютното издание на млада и неопитна група, "Rated X" щеше да заслужава единствено похвали. Наистина е добър албум. Само че от група с вокалист, изпял някои от най-големите хитове на Rainbow, барабанист, пряко повлиял на величия като Black Sabbath и Led Zeppelin, басист, изявил се редом до имена като David Gilmour и Jeff Beck, и китарист с десетилетия опит като сценичен музикант и преподавател по музика се очаква повече.
Tigermaster
Обаче в 2014 година...
Албумът звучи все едно е написан преди повече от трийсет години. Освен това звучи и все едно е записан преди повече от трийсет години.
Действително, макар че съвременната звукозаписна технология предлага практически неограничени възможности, Rated X почти изобщо не са се възползвали от тях. Като цяло, звукът е изпипан професионално и добре балансиран, но далеч не е толкова "напомпан", колкото би могъл да бъде. Истината е, че в чисто звуково отношение музиката на Николо Коцев с Кикимора е много по-пълноценна. Може би това е умишлено. Може би целта на Rated X е била именно да постигнат звука на осемдесетте години и емоцията на величията от онова време. Но нека бъдем честни, тогавашната музика звучи както звучи, единствено защото равнището на технологията не е позволявало повече. Големите изпълнители от миналото, между които са и хората в Rated X, се възползваха максимално от възможностите тогава. Няма причина да не го правят и сега.
Що се отнася до музикалната страна на нещата, албумът оставя доста смесени впечатления. Не е изненадващо, че е добре изсвирен - все пак китаристът Karl Cochran, барабанистът Carmine Appice и басистът Tony Franklin са музиканти с десетки години опит на сцената и това определено си казва думата. Едва ли някой би имал забележки към работата на инструменталистите. Вокалите на Joe Lynn Turner също са на очакваното ниво. В композиционно отношение албумът е добре изпипан, като е спазен необходимият баланс между скоростни, среднотемпови и бавни песни. Парчетата са леки, мелодични и ритмични, и, както се очаква, изпълнени с влияния от Deep Purple и Rainbow и ако харесвате тези групи поне малко, "Rated X" също ще ви допадне. Само че ярко изразени хитове като "Can't Let You Go" или "I Surrender" тук липсват. Ако искате песни, които още с първото слушане да ви сграбчат за гърлото и повече да не ви пуснат, потърсете друг албум. От "Rated X" ще получите идеалния хард рок саундтрак за дълъг път - спокоен, ритмичен и изпълнен с живот. Проблясъци не липсват, но им трябва известно време, за да влязат под кожата на слушателя. Изслушайте албума два-три пъти и след това в главата ви цял ден ще е мелодията на "This Is Who I Am", "Get Back My Crown" или "Fire and Ice", например, а продължаващата над седем минути "Lhasa" няма как да не ви впечатли.
И все пак...
Албумът си струва да бъде чут. Ако това беше дебютното издание на млада и неопитна група, "Rated X" щеше да заслужава единствено похвали. Наистина е добър албум. Само че от група с вокалист, изпял някои от най-големите хитове на Rainbow, барабанист, пряко повлиял на величия като Black Sabbath и Led Zeppelin, басист, изявил се редом до имена като David Gilmour и Jeff Beck, и китарист с десетилетия опит като сценичен музикант и преподавател по музика се очаква повече.
Tigermaster