REBELLION - "Arminius: Furor Teutonicus"

Римската империя трябва да бъде разгромена! Или поне владичеството й отхвърлено. След като Angeli Di Pietra възпяха Спартак, Eluveitie се изявиха като хроникьори на Галските войни, а Heidevolk прославиха въстанието на батавите, сега Rebellion ни разказват за битките на германското племе херуски с римските легиони.

   Създадени от двама бивши членове на Grave Digger - Tomi Gottlich и Uwe Lulis, Rebellion не изневеряват на тематиката и стила на "Гробокопачите". Това, което отличава новата формация, е изключително задълбоченият подход към материята, довело до създаване на четири албума с впечатляващи текстове посветени на историята. В музикално отношение "Бунтовниците" се движат между класическия и пауър метъла, като и в новата си творба "Arminius: Furor Teutonicus" се придържат към това русло.

   След като вече успяха да привлекат заслужено внимание с трилогията си за история на викингите, през 2010 г. Rebellion драстично промениха състава си. Напуснаха трима членове на групата, сред тях и един от основателите - Uwe Lulis, като от предишния лайнъп останаха само басистът Tomi Göttlich и вокалистът Michael Seifert. Новото издание е дело на актуалната формация, която както се спомена по-горе, се е пренесла още по-назад с машината на времето. През 9 век от новата ера Херман, княз на херуските, назоваван от римляните Арминий, възпитаник на Рим, служил в легионите и получил римско гражданство, вдига бунт срещу бившите си "работодатели". В битката в Тевтобургската гора обединените германски племена унищожават три римски легиона. Арминий обаче плаща висока цена за победите си - римляните пленяват бременната му жена и я продават в робство. Такава съдба споделя и роденият му като пленник син, който вероятно по-късно загива като гладиатор на арената.

   Това ни разказват Rebellion в новия си албум "Arminius: Furor Teutonicus", запазвайки познатата схема от предишните си произведения - албумът е концептуален, песните проследяват доста детайлно развитието на историческите събития. Звученето е епично, на места леко приповдигнато, а другаде приземено от насечени китари и барабани. Присъстват и познатите мелодични сола, както и включването на места на речитативи, които подсилват ефекта от характерния дрезгав глас на Michael Seifert. Проблемът на албума идва именно от това, че не предлага нищо ново, освен добре разработената тематика. Всяка песен напомня на някоя от предишните издания на групата, а на места "Arminius: Furor Teutonicus" дори създава впечатление за "изсмукан от пръстите". Единствено финалната балада "Requiem" почти изкупва всички недостатъци на албума. Парчето е изключително нежно и трогателно, само заради него си струва да се чуе цялата нова творба, за да се проследи действието, увенчано от музикалното пресъздаване на толкова силна болка и тъга.

   Въпреки, че в музикално отношение отстъпва по оригиналност на предшествениците си, "Arminius: Furor Teutonicus" все пак показва, че независимо от промените в състава, Rebellion са съхранили най-ценните черти на творчеството си - усет към детайлите, съчетан с добро инструментално и вокално изпълнение. Това определено дава надежда за по-убедителни бъдещи изяви.