RECOIL - "Selected"

За мнозина, Alan Charles Wilder завинаги ще си остане онзи мистичен, но неизменен елемент от състава на Depeche Mode до преди петнайсетина години, отговорен в може би най-голяма степен за новаторството в инструментализма, аранжиментите и въобще звученето на албумите на британците, най-вече по отношение на революционните за времето си "Violator" (1990) и "Songs of Faith and Devotion" (1993). По-скромна от гледна точка на количество, но не и на качество група меломани обаче свързва името му не толкова с дирижираната от Martin Gore формация, колкото с Recoil - начинание, започнало като обикновен страничен едноличен проект още в средата на 80-те, но постепенно наложило се като основно превъплъщение на вече 50-годишния музикант.

   В настоящата компилация, кратко и ясно озаглавена "Selected", Alan Wilder собственоръчно е подбрал и ремастерирал 14 от най-представителните (поне според самия него) композиции на творението си, създадени през последните две десетилетия, а резултатът... Резултатът е меко казано главозамайващ и перфектен във всяко едно отношение, поне що се отнася до спазването на неписаните канони за сглобяване на сборни албуми. С други думи, дисектираният тук диск несъмнено би бил ценна придобивка както за отдавна спечелени за Recoil-каузата маниаци, така и за потенциални кандидати за зарибяване по музиката на проекта.

   А тя, музиката на Recoil, би могла да бъде описана най-грубо и постно като изключително богата звукова палитра, умело използвана от Alan в собственото му студио "The Thin Line" за рисуване на меко казано майсторски картини в сферата на облагородения с брилянтни струнни аранжименти трип-хоп, госпъла, дарк електрониката и дори класическия блус от делтата на Мисисипи. Естествено, горният опит за описание не обхваща инструменталните дебютни електро-експерименти "1+2" (1986) и "Hydrology" (1988), които, логично, не са и застъпени в "Selected". Колекцията набляга основно и единствено на последните 4 албума на Recoil, т.е. тези, белязани от избистрена концепция и преливащи от вокални гост-участия - като се започне от по-лесно смилаемите представители на "Bloodline" (1992) в "лицето" на "Edge to Life" и интерпретацията на парчето на The Sensational Alex Harvey Band от 1973 г. "Faith Healer", записани съответно с помощта на гласовете на Toni Halliday от Curve и Douglas McCarthy от Nitzer Ebb, и се стигне до изпъстрения с експлозивни семпли електро-блус на "Prey" и "The Killing Ground" от "subHuman" (2007), щамповани с типичния за района на Ню Орлийнс маниер на пеене на Joe Richardson.

   Разбира се, специално открояване заслужават и трип-хоп шедьоврите "Drifting", "Luscious Apparatus", "Supreme" и особено "Want" от междинните (и лично за мен най-силни) издания на Recoil - "Unsound Methods" (1997) и "Liquid" (2000). В същата графа попада и неземната "Allelujah", коронована от ангелския глас на Carla Trevaskis, ярко контрастиращ с неподражаемия страховит маниер на изразяване на Diamanda Galas, струящ от откриващата компилацията "Strange Hours". Споменатият по-горе госпъл пък се лее на талази от "Red River Cargo" и игривата "Jezebel", превърната в абсолютен уникат благодарение на вокалите на Orlandus Wilson от The Golden Gate Jubilee Quartet, а за финал ни бива поднесена спиращата дъха "Last Breath" от "Unsound Methods", илюстрираща по неподражаем начин умението на Alan да комбинира в едно същите тези трип-хоп, госпъл и оркестрации. Умение, заслужено носещо му максимално признание (макар и в случая само под формата на оценка) както за създаденото с Recoil през последните 20 години, така и за блестящото му синтезиране в рамките на 77-те минути на "Selected".