RED FANG - "Whales and Leeches"

Малко са младите стоунър банди, чиято музика ти действа зареждащо като шок в слабините. Изглежда днешните наркотици не са като онези, които са вдъхновявали Kuyss, Monster Magnet и Electric Wizard. Някои банди, като Uncle Acid & The Deadbeats и Red Fang, нямат проблеми с химията. По-точно имат огромни проблеми, но резултатът е качествен.

   Третият албум на Red Fang идеално ще запълни празнината между беззъбото съживяване на Kyuss в лицето на Vista Chino и дългото чакане до следващия епос на Mastodon. Възхитително шумните песни от "Whales and Leeches" наистина мачкат като китове, а дали заглавието е дошло след слушане на Alice In Chains на гъби, това си е за чудене. Виж, обложката не оставя съмнения, че художникът е злоупотребявал с нещо.

   Голям плюс за групата е откъсването от двете най-досадни неща в стоунъра - повтарянето на един риф докато изпушиш, и инструменталните отплесвания на недотам можещите, но отлично дрогирани музиканти. Всичко в албума е на място. Темпото е такова, че ако си поел по шосетата в Невада с червено кабрио, кракът ти сам ще настъпи газта до ламарината. Китарите имат гласа на машини, правещи камъни на сол. Масивният бас утроява тежестта на звука, а абразивните вокали на David Sullivan и Maurice Bryan Giles ще смъкнат ръждата от лагерите.

   Сравненията отново идват в повечко, но истинският стоунър е много визуална музика. Ако не можеш да си представиш забулена в дим окултна церемония, блестящите на жегата перки на вятърните турбини, или поне някой оплескан бар в Лас Вегас, значи нещо му липсва. Тук не е така, а за толкова агресивен албум, "Whales and Leeches" носи и адски много разнообразие и настроение. Рядкост е да чуеш толкова див рокендрол в нещо, записано през 2013 г. Стига си се въртял в гроба, Jim - ето, някои още го могат!