REVOLUTION RENAISSANCE - "New Era"

Слушам и не вярвам на ушите си. Протягам се към промо-инфото, отново го изчитам внимателно и се уверявам, че името Timo Tolkki наистина фигурира вътре. Няма лъжа, няма измама. И все пак... След десетките си PR-изстъпления, в които се къпеше във всевъзможни телесни субстанции под светлините на прожекторите (ако бях медик, досега да съм станал професор с епични трудове от сорта на "Аспекти на влиянието на южноамериканските екскременти върху финландските китаристи" и "Урината на клавиристите и сценичното й взаимодействие с долните крайници на струнниците") и след като се опита да отврати и малкото си останали фенове с бълвоча "Saana" (ревю), похвален само от най-продажните журналисти (признавам си без бой, че само затова му писах толкова висока оценка) пухкавият Timo взе, че изплеска на световния музикален тезгях поредното си отроче - "New Era", - този път под табелата Revolution Renaissance. (Някои зли езици твърдят, че песните всъщност били написани от другите членове на Stratovarius, но сръчният китарист на бърза ръка ги задигнал и ги реализирал с друг колектив, прибирайки всички кинти за себе си, но засега това е само слух.) Под обидното за всички хора, които изпитват затруднения с произнасянето на буквата "Р" название, всъщност се крият десет композиции, облечени в доспехите на бляскавия, епичен и целеустремен стил на Statovarius и изпълнени не от кой да е (както беше в "Saana"), а лично от Tobias "има ли проект, дайте го насам" Sammet, Michael "Все още мразя метъла, ама за кинти всичко пея" Kiske и скромния, лишен от прякори (засега!) Pasi Rantanen (Thunderstone). Не се заблуждавайте - това не е рок опера и в нито една песен няма да чуете тримата солисти да си го вдигат заедно (гласа си, естествено), а би било интересно да ги чуем, но... и без подобен експеримент албумът е истински подарък за феновете на мелодичния евро-метъл. Естествено, кусури има - "We Are Magic" е като излязла от творчеството на Dio (и то не само като музика, но и като текстове - "we are starlight, we are magic…"), но всеки от певците е залепнал перфектно за парчето си (не, не става въпрос за анатомия) и демонстрира възхитителна класа (особено Kiske, който сякаш звучи по-добре от всякога), самите композиции блестят с ярки идеи и са реализирани с онзи размах, за който всички си спомняме с носталгия от времената на "Visions". А изпълнените от Kiske "I Did It My Way" (убийствено заразителен метъл-хит), "Angel" и "Keep the Flame Alive" (прекрасни балади, първата от които просълзява с лиризма си, а втората е покъртителен шедьовър, изпъстрен с автентична келтска атмосфера), Тоби-Заметовата "Heroes" (стремителен убиец от най-висока класа) и Паси-Рантаненовата "Born Upon the Cross" (която звучи като Тони-Мартинов Black Sabbath, кръстосан с мрачна Stratovarius-ка епика) се извисяват като високи кули над еднообразния, сивеещ пейзаж на мелодичния хеви метъл от началото на хилядолетието.