RITCHIE BLACKMORE'S RAINBOW - "Live in Birmingham 2016"
2017, Eagle Rock Entertainment
Макар и нелишено от достойнства, DVD-то "Memories in Rock: Live In Germany" беше доста разочароващ концертен запис. Недостатъчно добре изпипана продукция, недостатъчно добро музикално изпълнение, недостатъчно на брой песни на Rainbow - тези и други проблеми станаха причина дългоочакваниото първо издание от завръщането на Ritchie Blackmore към тежкия рок да е далеч от това, което искахме от него. Половин година по-късно излиза двойното CD "Live in Birmingham 2016". Добрата новина е, че голяма част от проблемите на "Memories in Rock" тук ги няма. Лошата - че все още има какво да се желае.
Нека започнем с най-големия недостатък - продукцията. За жалост, звукът отново далеч не е на нужната висота - не е нито толкова плътен, нито толкова балансиран, колкото би трябвало да бъде. Същото беше и положението с "Memories in Rock" и човек няма как да не се запита защо, при положение, че и съвременната технология, и способностите на музикантите позволяват много повече, един официален концертен запис звучи като любителско видео в "YouTube". Каквато и да е причината, впечатлението не е особено приятно. Съществува и другият проблем, който вероятно за много фенове на Rainbow ще бъде по-сериозен - както споменахме и в предишното ревю, в момента групата, като изключим вокалиста, се състои изцяло от музиканти, минали през Blackmore’s Night, но пък, за сметка на това, единственият инструменталист, който е свирил в Rainbow преди, е самият Ritchie Blackmore. С други думи, много хора едва ли ще приемат сегашните Rainbow като Rainbow… За това спомага и подборът на песните - защото по-голямата част от концерта е отредена на композиции на Deep Purple - и макар да е прекрасно да ги чуем отново в изпълнение на Blackmore, просто не трябваше да са за сметка на музиката на групата, чието име стои на обложката на албума.
Най-важното обаче е представянето на музикантите - и, за разлика от "Memories in Rock", този път то е наистина добро. Дразнещите грешки, които Blackmore правеше в предишния запис, тук са много по-малко, а импровизациите на клавириста Jens Johansson са доста по-фокусирани. Ритъм секцията на барабаниста David Keith и басиста Bob Nouveau е на очакваното ниво. В цялост, дали защото групата е по-добре сработена или поради друга причина, този път всички музиканти се представят много по-добре. Ronnie Romero, разбира се, отново показва, че има причина да пее в тази група - вокалистът без усилие влиза в кожата на титани като Ian Gillan, Ronnie James Dio, David Coverdale… Изпълнения като "Stargazer", "Soldier of Fortune", "Catch the Rainbow" със сигурност ще се запечатат завинаги в паметта на слушателя.
В крайна сметка, този концертен запис определено заслужава да му отделите два часа. Наистина, звукът можеше да е по-добър и може би не трябваше да се отделя толкова много време на Deep Purple, но, въпреки проблемите, "Live in Birmingham" ще зарадва почитателите на музиката на Ritchie Blackmore и тежкия рок.
Tigermaster
Нека започнем с най-големия недостатък - продукцията. За жалост, звукът отново далеч не е на нужната висота - не е нито толкова плътен, нито толкова балансиран, колкото би трябвало да бъде. Същото беше и положението с "Memories in Rock" и човек няма как да не се запита защо, при положение, че и съвременната технология, и способностите на музикантите позволяват много повече, един официален концертен запис звучи като любителско видео в "YouTube". Каквато и да е причината, впечатлението не е особено приятно. Съществува и другият проблем, който вероятно за много фенове на Rainbow ще бъде по-сериозен - както споменахме и в предишното ревю, в момента групата, като изключим вокалиста, се състои изцяло от музиканти, минали през Blackmore’s Night, но пък, за сметка на това, единственият инструменталист, който е свирил в Rainbow преди, е самият Ritchie Blackmore. С други думи, много хора едва ли ще приемат сегашните Rainbow като Rainbow… За това спомага и подборът на песните - защото по-голямата част от концерта е отредена на композиции на Deep Purple - и макар да е прекрасно да ги чуем отново в изпълнение на Blackmore, просто не трябваше да са за сметка на музиката на групата, чието име стои на обложката на албума.
Най-важното обаче е представянето на музикантите - и, за разлика от "Memories in Rock", този път то е наистина добро. Дразнещите грешки, които Blackmore правеше в предишния запис, тук са много по-малко, а импровизациите на клавириста Jens Johansson са доста по-фокусирани. Ритъм секцията на барабаниста David Keith и басиста Bob Nouveau е на очакваното ниво. В цялост, дали защото групата е по-добре сработена или поради друга причина, този път всички музиканти се представят много по-добре. Ronnie Romero, разбира се, отново показва, че има причина да пее в тази група - вокалистът без усилие влиза в кожата на титани като Ian Gillan, Ronnie James Dio, David Coverdale… Изпълнения като "Stargazer", "Soldier of Fortune", "Catch the Rainbow" със сигурност ще се запечатат завинаги в паметта на слушателя.
В крайна сметка, този концертен запис определено заслужава да му отделите два часа. Наистина, звукът можеше да е по-добър и може би не трябваше да се отделя толкова много време на Deep Purple, но, въпреки проблемите, "Live in Birmingham" ще зарадва почитателите на музиката на Ritchie Blackmore и тежкия рок.
Tigermaster
Други ревюта на RITCHIE BLACKMORE'S RAINBOW