ROTTING CHRIST - "Aealo"

След като излезе "Theogonia" мнозина прогнозираха, че Rotting Christ са достигнали предела на възможностите си. Разбира се от блек метъла в началото са останали едва доловими повеи. Rotting Christ отдавна еволюираха в нещо повече от стандартна екстремна банда. Любовта на лидера им Sakis Tolis към историята се оказва неизчерпаем извор на идеи. Три години след "Theogonia" гърците издават, както по мнението на феновете, така и по думите на "специалистите", най-добрия си албум. Наречен "Aealo" (древногръцка дума изписана с латински букви, която означава катастрофа, разрушение, упадък). С него музикантите се отдалечиха на светлинни години от корените си, но навлязоха смело в пространство, в което ограничения не съществуват. "Aealo" е много по-сложен и с много повече пластове от предшественика си. Самият албум пренася слушателя хилядолетия назад в миналото. Дискът е концептуален и разказва за чувствата на древен воин преди битка. Това е най-епичният Rotting Christ изобщо. В него има много настроения от гръцката история, а също така и балканска атмосфера. При първо слушане остава впечатлението за разхвърляност и безпорядък. След още няколко всичко си идва на мястото. Дълбоко зад инструментите са скрити малки парченца емоция, които изпъкват след всяко завъртане. Картината се оказва по-внушителна от всякога. Атмосферата е величествена. Народни гръцки песнопения са преплетени с яростните вокали на Sakis и носят магията на отдавна отминали велики епохи. Мелодичните рифове преливат в тежки пасажи. Неравноделният ритъм е примесен с яростните изблици на ритъм-секцията. Разбира се най-силната част на "Aealo" е умелото смесване в конструкцията на композициите на традиционните женски вокали с тежки инструментали. Самият диск започва с напеви от Северна Гърция. Затова и в първия момент се създава усещането, че това е чиста българска народна музика. Както неведнъж е споделял Sakis - българската народна музика е вдъхновение за него, а самият той винаги е искал да записва с български народен хор. Е, тук това не е се случва, но атмосферата, която женските гласове носят, е много близка до нашето "мило и родно". Точно и за това осмата композиция "...Pir Threontai" е обвързана с акапелното интро "Nekron lahes...". А самата тя е надъхващ близо петминутно среднотемпово чудовище. "Santa Muerte" е най-дивата част от албума. "Eon Aenaos" и "Demonon Vrosis" звучат тееееежко и смазващо. "Dub-sag-ta-ke" е жестока красота. По никакъв начин не трябва да се пренебрегват и гост-участията в "Aealo". На Magus от Necromantia (работещ заедно със Sakis в проекта "Thou Art Lord" - песента от диска е едно от най-добрите попадения) и Alan Nemtheanga от Primordial. Чудесен финал на албума е близо деветминутния разказ "Orders From the Dead". Кавър версия на авангардната гръцко-американска певица Diamanda Galas, която участва във вокалната изповед.

   И докато голяма част от екстремните банди все повече се завръщат към корените, си Rotting Christ направиха нещо съвсем различно. Те просто взеха настоящето и го преобразиха в звуците, усещанията и покритата с патина образност на античността.