ROYAL HUNT - "Collision Course… Paradox II"

Какво са 11 години в света на тежката музика? Миг или вечност? За това време Bruce Dickinson записва седемте си легендарни албума за Iron Maiden, а Manowar изковават своите седем също толкова христоматийни тави дори за още по-кратък срок. Е, Royal Hunt не са нито Maiden, нито Manowar, но именно тази времева дистанция ни дели от емблематичния им запис "Paradox". Сега, точно 11 лета по-късно, шайката на своеволния Andre Andersen издава наследника на класическия запис, озаглавен "Collision Course… Paradox II". И в идейно, и в музикално отношение той продължава и доразвива своя предшественик, наблягайки на различните аспекти на сблъсъка "Изток - Запад" в концептуалната си същност. Този път на овакантеното от John West място е Mark Boals (екс-Ted Nugent, екс-Yngwie Malmsteen, екс-Ring Of Fire), който се справя прекрасно с всички предизвикателства на капризния Royal Hunt-звук, а с епизодични включвания му помагат звезди от калибъра на Doogie White (екс-Rainbow, Yngwie Malmsteen), Ian Parry (Elegy, Consortium Project), Kenny Lubcke (Jokers Wild, Narita) и Henrik Brockmann (екс-Royal Hunt, Evil Masquerade). Шестте месеца интензивни записи в студио "NorthPoint" и миксирането в базата на "EMI" си казват думата, в резултат на което "Paradox II" предлага една поразително органична и елегантно издържана епопея, изпъстрена с високооктанов метъл, виртуозно музициране, изящни прогресарски аранжименти, убийствени мелодии, многопластови аудиопейзажи и преливащо звуково изобилие. Единственият недостатък на албума е натрапчивото усещане, че е плод не толкова на искрен творчески порив, колкото на позакъснял и отчаян опит за възвръщане на безвъзвратно изгубени позиции, понеже, както споменахме в началото на настоящото ревю, 11 години могат както да канонизират завинаги една група, така и да я възнаградят с бреме, изпод чиято тежест тя никога да не съумее да се измъкне.