SAMAEL - "Solar Soul"

Тлъст, сочен, пулсиращ електронно-метален звук. Звук, моментално издаващ, че виновникът за извайването му далеч не е случаен, нито неопитен. Е, в случая виновниците са цели трима. От едната страна стои Stefan Glaumann, чието име свързваме най-вече със смесването на албумите на Rammstein, а от другата - двама продуценти. "Почетното" място отново е отредено на вездесъщия Waldemar Sorychta, спомогнал не само за "производството" на знакови за разнищваната тук група издания като "Ceremony of Opposites" (1994) и "Passage" (1996), но и за изковаването на безчет творения на титани като Grip Inc., Moonspell, Borknagar, Lacuna Coil, Therion, Tiamat и кой ли още не. Що се отнася до "титулярното" кресло зад пулта - то, разбира се, е и винаги ще бъде запазено за мосю Кси (Xy).
   С фактите - дотук. Идва ред на опита за описание на съдържанието на осмото пълнокръвно издание на Samael. Както винаги през последното десетиетие, швейцарците ни заливат с неустоимо цунами от великолепно пипнати електронни подложки (и като ефекти, и като ритъм), всепомитащ бас, свирепа струнно-рифова работа и адски, наистина адски добри вокали. Вярно, идеите, превъплътени в "Solar Soul", отдавна вече не минават за революционни, нито за кой знае колко оригинални, а по-скоро представляват своеобразна компилация от най-добрите хрумвания на квартета от епохите на "Passage" (1996), "Eternal" (1999) и "Reign of Light" (2004). За сметка на това, начинът, по който ни ги поднасят гореспоменатият компютърно-клавирен факир Xy, двойката Mas (бас) и Makro (китара) и черно-червеният проповедник Vorph, буди искрена възхита, преклонение, уважение, възторг... и желание за водещи до пълно изтощение хедбенгърски танци.
   Като перли в короната на албума биха могли да се отличат среднотемповите маршови откоси "Solar Soul" и "Promised Land", както и изобилстващата от близкоизточни мотиви "Quasar Waves". Далеч не са за пренебрегване и пропитият с Laibach-ови аромати валяк "Western Ground" (моля, загатнатото сравнение да не се приема буквално... или поне не съвсем) и не по-малко мачкащата му посестрима "Alliance". За по-неспокойните души има и позабързани химни като пилотния сингъл "Slavocracy" и "Valkyries' New Ride", а почитателите на "старите" Samael вероятно ще се възторгнат от "On the Rise" и "Ave!" - може би най-бруталните композиции в целия диск (не толкова като скорост, колкото като усещане).
   Що се отнася до недостатъците на албума... такива просто липсват. Да, може и да нямаме ярко изразен хит, какъвто бе случаят с "On Earth" в предшественика на "Solar Soul", но откога пък подобно "условие" е задължително? Вярно е и че почти не се усеща развитие в идеите и уменията на квартета, но... Накъде повече!? Може би в посока "Above"?