SARAH JEZEBEL DЕVA - "A Sign Of Sublime"

Sarah Jezebel Deva не е звезда, а луна. На готик метъл небосклона тя свети с отразено сияние от участията си като беквокалистка в култовите формации Cradle Of Filth и Therion, които я направиха поне малко известна. Записвала е и за Mortiis, The Gathering и Graveworm. През 2006 г. издаде албума "God Has A Plan For Us All" като фронтдама на Angtoria, а тази година ни поднася първия си солов проект, озаглавен "A Sign of Sublime".

   Намира ли себе си Sarah извън сянката на Dani Filth, в чиято група се подвизаваше от 1996 до 2008? За тези, които си задават същия въпрос, добрата новина е, че "A Sign of Sublime" не е папагалско повтаряне на наученото от певицата в Cradle Of Filth - така и трябва да бъде. Но недвусмислени препратки към стила на британските законодатели на екстремния метъл откриваме в парчето "They Called Her Lady Tyranny" - минорни, но скоростно режещи рифове, речитативи и гротескни гласови извивки. Дотук с видимите с просто око прилики.

   И те не са случайни - гости в соловия запис на Sarah са дългогодишните й колеги Martin Powell (екс-Cradle Of Filth, Anathema, My Dying Bride) зад клавишните и Dave Pybus (Cradle Of Filth) на баса. Впрочем, Dave дърпаше четирите струни и в дебюта на другия проект на британската вокалистка - Angtoria. За ударник Sarah е успяла да привлече бившия барабанист на още една екстремна банда от Острова, Max Blunos от Trigger The Bloodshed.

   Певицата дръзва да изследва нови територии в самостоятелната си творба и като успешни експерименти се открояват две композиции. Първата е "The Devil's Opera" - както заглавието й подсказва, театрална, драматична, симфонична, мюзикълна, саундтракова пиеса, в която гласът на Sarah преминава през метаморфози на шепот, чисто пеене и арийни постановки, неизменно стабилен и импозантен като самата нея. Втората е закриващата "Daddy's Not Coming Home", която вокалистката е написала още 12-годишна, а в MySpace-профила й беше пусната като "подгрявка" за новия й албум преди малко повече от година. Пиано баладата за едно разбито семейство е камерна, меланхолична и откровена и никак нямаше да е зле, ако Sarah бе наблегнала повече на изразяването си по такива начини, които й идват от сърце, макар и да не са по дефиниция метъл.

   Останалото не заслужава особено внимание и след многократно прослушване така и не успя да предизвика в мен някакво вълнение. Еднообразна, макар и доста точна ритъм секция, лишена от въображение китарна работа и доста плахо представяне на Sarah, която пее, сякаш я е страх да си пусне гласа, сякаш има още сила в нея, но не знае как да я използва (вероятно това е бремето на професията беквокалистка).

   По време на записите на "A Sign of Sublime" се носеше информация, че британката е подготвила и кавър на песента на Meredith Brooks "Bitch", който самата Sarah е определила като "малко по-тежък от оригинала" и добавила, че го записала, защото харесва парчето и защото й е било забавно да го пресъздаде, а всъщност именно забавлението е целта на музиката.

   Щеше да ми е любопитно да чуя резултата, но вероятно е запазен за бонус трак към някое специално издание. С предложенията в стандартното издание на "A Sign of Sublime", обаче, не се забавлявах особено. Бих си пуснала отново дебюта на Angtoria, но това - не.