SCARS ON BROADWAY - "Scars on Broadway"
2008, Interscope Records
Тези дни една от най-уникалните групи в последните 10-15 години - System of a Down носи всички белези на разпад, въпреки че формално продължава да съществува. В края на 2005 г., след нанасянето на брилянтния двоен удар "Mezmerize"/"Hypnotize" бандата обяви, че ще си вземе почивка и членовете й ще се съсредоточат над соловите си кариери. Вече чуваме и резултатите от тях - първо беше противоречиво приетият "Elect the Dead" на вокалиста Serj Tankian (ревю), а сега е време да видим какво са сътворили други два елемента на системата - Daron Malakian и John Dolmayan със Scars on Broadway.
Когато човек за пръв път види фотоси на новата група (допълвана от Franky Perez - китара, Danny Shamoun - клавишни и Dominic Cifarelli - бас), може и да не разпознае Daron Malakian. Дребният психопат с китара е качил някое и друго килце, пуснал е брада, но докато физически леко се е поизменил от последния път, когато се подвизаваше с американските ненормалници с арменски произход, то психически не е мръднал. Ама хич. Ако някой от вас посяга към Scars on Broadway с нагласата, че ще чуе нещо различно от SOAD, по-добре да се спре още сега. Голяма част от 15-те песни в едноименния диск можеха спокойно да намерят място и в последните (засега - надявам се) студийни албуми на SOAD - факт, обоснован и от твърдението на самия Daron, че след издаването им са му останали много идеи, които смята да използва. Настоящият дебют носи всички стилови белези (смените в темпото, маниашките гласови изстъпления) на групата-майка и стои много по-близко до нея от "Elect the Dead". Музиката залага основно на красиви мелодии, в които водят вокалите и китарата, но са прокарани и доста електронни елементи. Тук вече Daron се е нагърбил с всички задължения зад микрофона и в по-големият процент от случаите се справя добре, с изключение на моментите, в които прекалява с подчертано шизофреничните си изпълнения ("Exploding/Reloading" и "Chemicals"). "Insane" притежава мелодия, но страда от композиционно претупване и й липсва развитие. На обратния полюс по отношение на постройката е "Kill Each Other/Live Forever" - може би най-силното парче в диска, където в двугласите всеки момент очаквах да чуя припяващият Serj. "Funny", "Universe" и "World Long Gone" слагат без проблем в малкия си джоб първия сингъл "They Say", който се явява една от песните средна ръка. Засилено внимание заслужават още "Babylon" и "3005", нареждащи се сред гвоздеите в програмата.
Интересна картинка се получава, ако пуснем този дебют, след това соловия диск на Serj и накрая - произволен албум на SOAD, защото ясно се долавя коя идея от чия глава е излязла. И макар силата и на тези музиканти да е в обединението, ако сега SOAD обявят официалната си раздяла, то вече знам кои ще са техните наследници. Казват се Scars on Broadway.
Whiplash
Когато човек за пръв път види фотоси на новата група (допълвана от Franky Perez - китара, Danny Shamoun - клавишни и Dominic Cifarelli - бас), може и да не разпознае Daron Malakian. Дребният психопат с китара е качил някое и друго килце, пуснал е брада, но докато физически леко се е поизменил от последния път, когато се подвизаваше с американските ненормалници с арменски произход, то психически не е мръднал. Ама хич. Ако някой от вас посяга към Scars on Broadway с нагласата, че ще чуе нещо различно от SOAD, по-добре да се спре още сега. Голяма част от 15-те песни в едноименния диск можеха спокойно да намерят място и в последните (засега - надявам се) студийни албуми на SOAD - факт, обоснован и от твърдението на самия Daron, че след издаването им са му останали много идеи, които смята да използва. Настоящият дебют носи всички стилови белези (смените в темпото, маниашките гласови изстъпления) на групата-майка и стои много по-близко до нея от "Elect the Dead". Музиката залага основно на красиви мелодии, в които водят вокалите и китарата, но са прокарани и доста електронни елементи. Тук вече Daron се е нагърбил с всички задължения зад микрофона и в по-големият процент от случаите се справя добре, с изключение на моментите, в които прекалява с подчертано шизофреничните си изпълнения ("Exploding/Reloading" и "Chemicals"). "Insane" притежава мелодия, но страда от композиционно претупване и й липсва развитие. На обратния полюс по отношение на постройката е "Kill Each Other/Live Forever" - може би най-силното парче в диска, където в двугласите всеки момент очаквах да чуя припяващият Serj. "Funny", "Universe" и "World Long Gone" слагат без проблем в малкия си джоб първия сингъл "They Say", който се явява една от песните средна ръка. Засилено внимание заслужават още "Babylon" и "3005", нареждащи се сред гвоздеите в програмата.
Интересна картинка се получава, ако пуснем този дебют, след това соловия диск на Serj и накрая - произволен албум на SOAD, защото ясно се долавя коя идея от чия глава е излязла. И макар силата и на тези музиканти да е в обединението, ако сега SOAD обявят официалната си раздяла, то вече знам кои ще са техните наследници. Казват се Scars on Broadway.
Whiplash