SENSER - "How to Do Battle"

Верни на обичая си да изненадват феновете си с нов студиен албум не повече от два пъти на декада, Senser навлизат в разгара на четвъртата петилетка от съществуването си с (логично) четвъртия си наръчник по водене на рап-кор битки, недвусмислено озаглавен "How to Do Battle". Всъщност, дали ще наречем музиката в наследника на "SCHEMAtic" (2004) рап-кор, електро-метъл, траш-хоп или хип-мош няма особено значение - важното е, че лондонският секстет отново е тук... и отново си е същият, както се казваше някъде.
   Ако сте почитатели на парчетата от предишните три издания на Senser, то "How to Do Battle" със сигурност няма да ви разочарова ни най-малко, нито пък ще ви изненада с каквото и да било. Като изключим машинната интродуцкията "Wake Up, You're on Fire", интерлюдията "Sandhurst in Zero G" и аутрото "Arturo", в диска остават словом и цифром 10 песни, стриктно редуващи яростни метализирани рап-кор резачки с доста по-умерени (на моменти - направо постни) китаризирани хип-хоп излияния, до болка познати от предишните записи на факира на речитативите Heitham Al Sayed, пеещата му половинка Kerstin Haigh, риф-майстора Nick Michaelson, четириструнния манипулатор James Barrett, ударника John Morgan и неизбежния скречоносец - диджей Andrew Clinton.
   Реално погледнато, хип-хоп-доминираните песни в албума не заслужават кой знае какво внимание - просто не хващат ухото с нищо интересно или новаторско и някак се сливат с необятната безлична маса от вече съществуващи подобни "творения". Може би единствените изключения са заложени в призрачната приказка "Fairytale", разказана с гласа на Kerstin на фона на отнесена и отнасяща незнайно накъде мелодия, и в интригуващите аранжименти на "Brightest Rays". Що се отнася до споменатите малко по-горе метализирани рап-кор резачки - тук положението е доста по-радващо. Ако се кефите на отдавна превърналите се в класики в жанра "Age of Panic" и "States of Mind" от дебюта на Senser, няма начин да не заклатите доволно глава на фона на "Resistance Now" и "2 3 Clear". Настъпателната рифачка "Hex" и рафинираното среднотемпово подканяне към скачащо куфеене "So Refined" също не дават изгледи да предизвикат равнодушие у правилния слушател, а бясната "Lights Out" - категорично най-здравото, тежко и диво парче в диска - и просмуканата с пънкарски изпарения "End of the World Show" направо си плачат за пого. С други думи - едно чудесно, макар и тотално предвидимо завръщане.