SERENITY - "Fallen Sanctuary"

Тихите води са най-дълбоки, а спокойствието е измамна надежда в прегръдките на квинтета от Тирол, носещ името Serenity. Самотно меланхолично пиано посреща слушателя на входа на "светилището" ("Fallen Sanctuary", новият албум на групата), в коридорите отекват стоновете на ефирни цигулки, които носят след себе си галещ ухото глас. След 40 секунди нищо не е същото. Богати оркестрални пластове обвиват ядрото на твърдите, но мелодични китарни рифове на Thomas Buchberger, които се втурват след пленителните клавирни мотиви на Mario Hirzinger, а над всичко това се извисява кристалният вокал на Georg Neuhauser. Експлозивен микс, който завладява не толкова с бързина и безмилостност, колкото с упойваща и дълбока емоционалност, "All Lights Reversed" е несъмнено грабващо начало.
   За меломаните, открили прог дръзновението в миналогодишния дебют на Serenity - "Words Untold & Dreams Unlived" - втората студийна творба на петимата австрийци прави осезаем завой в мейнстрийм посока. Припевите и мелодиите са още по-лесно запомнящи се, а прогресив елементите са сведени до минимум. Именно рекламното изречение, което обещаваше, че с "Fallen Sanctuary" тази млада група ще детронира титаните на европейския мелодичен метъл Sonata Arctica и Kamelot, ме накара да надам нетърпеливо ухо. Е, бих казала, че е още рано за коронация, но пък парчетата определено са замесени с "царствена подправка" и в Serenity има хляб. В този диск приятните изненади за феновете на симфоничния пауър метъл валят една след друга.
   Основната прилика със Sonata Arctica се изчерпва с тембъра на Georg, който напомня за Tony Kakko. Както самият вокалист признава, едно от големите му вдъхновения е Roy Khan от Kamelot и австриецът усърдно следва стъпките на вече утвърдения си колега. В клавирните партии на Mario пък могат да се уловят нюанси от любимите му Evergrey, епичните китарни моменти навяват спомени за Blind Guardian, а някои от оркестрациите - за по-скорошните творения на Nightwish.
   Ловко вмъкнати и ненатрапчиви за редовия фен прог заигравки на китари и клавири могат да се чуят в някои преходи насред "The Rust of Coming Ages" и "The Heartblood Symphony", клавирите в началото на "To Stone She Turned" и цялостната постройка на "Derelict".
   Нетипични, макар и не неочаквани (присъстват и в дебюта на групата) са дет вокалите, изпълнени от Maggo Wenzel (Tristwood) - въпреки генералната ми неприязън към тази техника на пеене, признавам, че в парчетата "Rust of Coming Ages" и "Oceans of Ruby" ръмженето е използвано с мярка и вкус на точните места и обогатява музикалния фон.
   Мои лични фаворити са разточително красивите алпийски пейзажи на ледената "Coldness Kills" (брулени от ветрове и сковани от лед заснежени хълмове, из които лирическият герой се лута в търсене на изгубената си любима) и омайващата "Velatum" (примамливо спокойно езеро, в което се оглеждат ведри небеса и белеещи се планински върхове). Носещата сила на "The Heartblood Symphony" са двойните каси на барабаните в припева, а най-бързата композиция - "To Stone She Turned" - задъхано разказва историята на жестока и горда принцеса от древна австрийска легенда.
   Баладата "Fairytales" за мен е едно от малкото слаби места в диска - тук емоционалността прераства в мелодрама, а прехвалената от не един критик химия между гласовете на Georg и гост вокалистката Sandra Schleret от Elis някак ми убягва.
   Албумът получава точка и за красивите текстове, повечето дело на клавириста Mario, които са поезия сами по себе си - "Velatum" и "Coldness Kills", например, рисуват ярки пейзажи не само с музика, но и с думи.
   Въпреки че е замесен от традиционни и добре познати компоненти, стилът на Serenity вече носи собствена физиономия и оригиналните хрумвания проблясват на не едно и две места във "Fallen Sanctuary". Иска ми се да вярвам, че музикалният път на тези млади надежди няма да ги запрати в безличието на десетките трудно открояващи се симфоник метъл банди. С интерес ще следя развитието им и занапред.