SERJ TANIKIAN - "Elect the Dead"

Шило в торба не стои. След като основа политическата организация "Axis of Justice" (заедно с Tom Morello), направи си собствен лейбъл ("Serjical Strike"), записа причудливата смесица от рок, джаз и етно Serart (заедно с арменския мултиинструменталист Arto Tuncboyacian) и издаде стихосбирката "Cool Gardens", една от най-колоритните и неподражаеми фигури на съвременната рок сцена явно не можа да изтърпи обявената през есента на 2006 година почивка за гигантите System Of A Down. За голямо наше щастие, понеже иначе не бихме имали възможността да се насладим на "Elect the Dead" - първия му официален солов албум. Гениалният арменец си го е записал почти сам, играейки си по изумителен начин с китарите, баса и пианото, а за барабаните е повикал систъмеца John Dolmayan да поблъска малко под табелката "гост-музикант". Крайният резултат е неподлежаща на категоризация смесица от рок, поп, метъл, пънк, гръндж, източен фолклор, арменски песнопения, барокови оркестрации и дори кабаретни елементи. Основните отлики спрямо групата-майка се крият в засилената роля на пианото в почти всички композиции (то сякаш нашепва за нещо безвъзвратно отминало, изгубено и обречено, като демокрацията и средната класа, която бива унищожавана методично не само у нас, но и в световен мащаб), не толкова агресивното звучене (няма ги брутално-дяволските рифове на Daron Malakian) и - слава богу! - липсата на хремаво-скимтящите напъни на последния, чиито амбиции за по-значимо вокално присъствие в музиката на "Системата против системата" застрашават сериозно целостта на и бездруго шизофренно-еклектичната й природа. "Внимавай къде си слагаш микрофона", ми бе казал един дърт рокаджия навремето, и смело мога да заявя, че и Serj спазва стриктно този неписан певачески закон - вместо на Daron, сега се осланя на Darin Noubar, която се представя повече от добре. Всяка минута - не, секунда! - от "Elect the Dead" заслужава максимално наостряне на слуха и концентрация на вниманието, а прослушването на диска с текстовете, както всички фенове на S.O.A.D. добре знаят, е повече от задължително. Лирическият гений на господин Tankian е на не по-ниско ниво от неговите вокални, композиционни и инструментални (както е видно) възможности, и ако не сте безразлични към онова, което се случва около вас (без значение дали сте в Америка, или в България), то този албум ще ви достави не само неизмеримо естетическо удоволствие, но и сериозен материал за размисъл.