SEVEN WITCHES - "Passage to the Other Side"
2003, Sanctuary Records
Seven Witches са от онези банди, които непрекъснато се лутат я из дебрите на металната джунгла, в която са си избрали да бродят, я в търсене на подходящ певец. Започнали с Boby Lucas (в албумите "Second War in Heaven" и "City of Lost Souls"), продължили с фронтмена на Wade Black в диска "X-iled to Infinity and One", сега Седемте вещици (които всъщност са четирима) се кълнат във вечна дружба с James Rivera, едновремешният певец на прогресив/траш легендите Helstar, пял и с Destiny's End и Flotsam And Jetsam (по време на щатското им турне през 2001 г.). От първоначалния състав на групата присъства единствено основателят-работохолик Jack Frost (Speed, Metalium, Bronx Casket Co., екс-Savatage). Имената на останалите са Joey Vera (Armored Saint, Fates Warning) и Brian Craig (екс-Destiny's End).
"Passage to the Other Side" е може би най-мрачният албум, който Вещиците са правили, и не малка роля за това е изиграла смъртта на брата на Jack Frost, който си отива от рак, точно един ден преди групата да влезе в студио. За разлика от предишния диск, новият е с по-модерен звук, макар и песните откровено да гравитират към олдскуул хеви/спийд/траш метъла. Най-ярък пример е второто парче, "Mental Messiah", сякаш написана и изпълнена от Judas Priest, както и кавърът на "Wasted" на Def Leppard, представляващ дует между Jack и James. Присъстват и по-съвременни моменти (например "Betrayed", която е била спрягана за заглавно парче), но като цяло албумът е доста традиционно ориентиран. Асоциациите с Judas се усилват и от явните симпатии на James Rivera към халфордския стил на пеене. Иначе, сред попаденията в "Passage..." се открояват едноименната мрачна епопея, "Johnny" и "Betrayed", но на фона на цялата тази спийдарщина и гръмки имена ми липсва простичката и автентична тежка мощ на "City of Lost Souls".
Maldoror
"Passage to the Other Side" е може би най-мрачният албум, който Вещиците са правили, и не малка роля за това е изиграла смъртта на брата на Jack Frost, който си отива от рак, точно един ден преди групата да влезе в студио. За разлика от предишния диск, новият е с по-модерен звук, макар и песните откровено да гравитират към олдскуул хеви/спийд/траш метъла. Най-ярък пример е второто парче, "Mental Messiah", сякаш написана и изпълнена от Judas Priest, както и кавърът на "Wasted" на Def Leppard, представляващ дует между Jack и James. Присъстват и по-съвременни моменти (например "Betrayed", която е била спрягана за заглавно парче), но като цяло албумът е доста традиционно ориентиран. Асоциациите с Judas се усилват и от явните симпатии на James Rivera към халфордския стил на пеене. Иначе, сред попаденията в "Passage..." се открояват едноименната мрачна епопея, "Johnny" и "Betrayed", но на фона на цялата тази спийдарщина и гръмки имена ми липсва простичката и автентична тежка мощ на "City of Lost Souls".
Maldoror