SEVENTH VOID - "Heaven Is Gone"

Докато Peter Steele и Josh Silver си отдъхват, ближейки дълбоките си/ни рани, нанесени умишлено и с върховна наслада чрез свръхзвуковата операция "Dead Again" (2007), довела до повсеместна и неимоверно приятна компактдискова херния, другата половина от всемогъщия екип Type O Negative продължи със с(л)адострастните си експерименти над човечеството, вдъхвайки живот в адското изчадие Seventh Void.
   Разбира се, става дума за споменавания в новините на сайта ни проект на Kenny Hickey (китара, вокали и автор на всички песни в дисектирания тук дебютен диск) и Johnny Kelly (ударни) - двете "по-кротки" съставни части на TON, които в случая излизат на предна линия и (ушевадно) се развихрят така, както могат и желаят, освобождавайки се за кратко от "игото" на "Исполина от стомана". За протокола трябва да споменем и факта, че в начинанието им помагат китаристът Matt Brown от потъналите в небитието нюйоркски електро-метъл корифеи Uranium 235 и съгражданинът му Hank Hell (бас), познат най-вече покрай участието си в пънк шайката Inhuman.
   Някои от вас сигурно ще си кажат: Добре де, това някакъв TON-клонинг ли е? "Hell NO!", гласи почти категоричният ни отговор. Вярно, пеенето на Kenny, добре познато от многобройните му бекингвокални включвания в ораториите на Type O Negative, както и шестструнните му рифове просто няма как да бъдат сбъркани, а великолепният дуум метъл, бликащ от целия "Heaven Is Gone", на места напомня безумно много на определени мелодии и постановки, характерни за звуковите изблици на ръководената от бат' Петьо Стомански бригада... Но! Първо, няма грам клавири, т.е. едно от двете водещи звена при TON липсва. Второ, няма ги и неповторимите стонове на сър Steele, т.е. отсъства и второто основно звено. С други думи - край на опитите за сравнение.
   И като споменахме "дуум метъл" – да, именно с това си имаме работа в "Heaven Is Gone", издаден чрез нашумялата в последно време звукозаписна компания на Vinnie Paul (Hellyeah, екс-Pantera, Damageplan), "Big Vin Records", но и не бихме могли да кажем, че някоя от двете съставни части във въпросното стилово определение взима категоричен превес. Kenny и компания ту ни прегазват с безмилостни дуум саботажи (по-точно сабатажи), започващи с откриващата света троица "Closing In", "Heaven Is Gone" и "The End of All Time", задълбаващи в материята с "Descent" и "Shadow on Me" и кулминиращи във валяка "Death of a Junkie", ту ни доразкъсват със здрави среднотемпови метъл канонади, избухващи най-вече в двойния звуков взрив (по-точно взРИФ), оформен от "Broken Sky" и "Drown Inside". Иначе казано, получаваме солидна доза не просто висококачествен, но и разнообразен дуум метъл, или с две думи - мачкащ дебют!