SHADOW GALLERY - "Prime Cuts"
2007, Magna Carta
"Prime Cuts" е от онези безсмислени бестове, чиято единствена цел е да донесе някой лев/долар/евро на издателя. За огромно мое съжаление тук разглежданият излиза с логото на любима моя група - Shadow Gallery. Вземаме някакви парчета от някакви албуми, слагаме някаква мега-куул обложка (която в конкретния случай даже не е кой знае колко добра) и чакаме да почнат да падат големите кинти. Колко готино звучи! Да, де, но при групи като Shadow Gallery нещата просто не могат да се случат по този начин. Песните им, извадени от контекста на целия албум, губят голяма част от красотата си, от магията, която неизменно те омайва, слушайки тяхната музика. Защото всеки от петте им албума до момента има своя собствена, неповторима атмосфера, открояваща го от останалите. Shadow Gallery определено не са революционери в прогресив метъла, музиката им в никакъв случай не предлага нещо ново и нечувано. Това, което е характерно за тях, са прекрасните мелодии, които създават, както и зашеметяващата виртуозност, демонстрирана от музикантите. Отделните композиции често са обединени от обща концепция, разказващи заплетени конспирационни истории (албумът "Tyranny" и продължението му "Room V") или сами по себе си разглеждащи проблемите на съвременното общество ("Society of Mind"), пресъздаващи приказни светове ("The Queen of the City of Ice"), понасяйки слушателя през океаните в търсене на изгубено съкровище ("Ghostship") или на космическо пътешествие из Слънчевата Система, та чак до дълбоките дебри на открития космос (34-минутния епос "First Light").
Издателите от "Magna Carta" очевидно се опитват да изстискат и последния възможен цент от групата, след като през 2005 г. Shadow Gallery минават под крилото на може би най-големият прогресив лейбъл в последните години - "InsideOut Music". "Prime Cuts" се състои от песни, взети само от албумите, излезли чрез "Magna Carta", т. е. първите четири. Това добре, но каква по принцип е целта на подобно издание, оставяйки настрана комерсиалната част на въпроса? Eвентуално да се "зариби" някой нов фен, а старите да получат на едно място любимите си песни. Разбира се, не може да се мине без задължителното "previously unreleased track". В случая с "Prime Cuts" нещата не стоят по съвсем същия начин. Да, неиздаваното парче е налице - демото "Rule the World", записано през 1995 г., по време на сесиите за страхотния втори албум на пичовете от Пенсилвания - "Carved in Stone". От него става ясно, че са постъпили мъдро, като са го оставили извън албума - далеч е от класата на останалите. Имаме и две edit-версии, съответно на "The Crusher" и "Colors", които аз поне почти с нищо не успях да отлича от оригиналите. Като цяло, подборът на песните за това издание, имащо амбицията да представи най-доброто от Shadow Gallery в даден период, е доста несполучлив и не мисля, че ще донесе на групата нови фенове. Това, което представлява, е един набързо скалъпен пазарен продукт в евтина опаковка, който е абсолютно неадекватен на името на групата, с която се отъждествява!
Yanni
Издателите от "Magna Carta" очевидно се опитват да изстискат и последния възможен цент от групата, след като през 2005 г. Shadow Gallery минават под крилото на може би най-големият прогресив лейбъл в последните години - "InsideOut Music". "Prime Cuts" се състои от песни, взети само от албумите, излезли чрез "Magna Carta", т. е. първите четири. Това добре, но каква по принцип е целта на подобно издание, оставяйки настрана комерсиалната част на въпроса? Eвентуално да се "зариби" някой нов фен, а старите да получат на едно място любимите си песни. Разбира се, не може да се мине без задължителното "previously unreleased track". В случая с "Prime Cuts" нещата не стоят по съвсем същия начин. Да, неиздаваното парче е налице - демото "Rule the World", записано през 1995 г., по време на сесиите за страхотния втори албум на пичовете от Пенсилвания - "Carved in Stone". От него става ясно, че са постъпили мъдро, като са го оставили извън албума - далеч е от класата на останалите. Имаме и две edit-версии, съответно на "The Crusher" и "Colors", които аз поне почти с нищо не успях да отлича от оригиналите. Като цяло, подборът на песните за това издание, имащо амбицията да представи най-доброто от Shadow Gallery в даден период, е доста несполучлив и не мисля, че ще донесе на групата нови фенове. Това, което представлява, е един набързо скалъпен пазарен продукт в евтина опаковка, който е абсолютно неадекватен на името на групата, с която се отъждествява!
Yanni