SMALLMAN - "Labyrinth of Present"

Първото нещо, набиващо се в очи след първоначалния допир с "Labyrinth of Present", е впечатляващо стилното и интересно оформление на диска - ефектен "digibook" в размер, явяващ се нещо средно между този на стандартен CD и DVD, като от "долната" страна е "скрит" самият диск, а от "горната", вместо книжка, са поставени осем концептуално свързани с изданието картички, на чиито гърбове са отпечатани заглавията и текстовете на всяка една от композициите. Логично, въпросните композиции, включени във въпросния втори албум на Smallman, са именно осем - пет пълнокръвни песни, една въвеждаща метализирана пиеса и две внушителни (най-вече откъм времетраене) инструментални импресии... за които обаче ще стане дума след малко.

   Втората приятна изненада ни бива поднесена чрез осезаемо повишеното ниво на качеството (в сравнение с това на дебюта "Smallman" от 2006 г.) не само на художественото оформление, но и на същинското съдържание на диска. Чистотата на звука, постигната в пловдивското "Studio 42" (най-искрени поздравления за тонрежисьора Лъчезар Георгиев), е кристална и адекватна на предложената от асеновградския квартет музика, а тя, от своя страна, би могла да бъде описана най-грубо като блестящо обединение на смазваща слъдж тежест, осигурена от ниско настроената китара на Иван Тодоров и великолепния булдозероподобен бас на Стефан Пенев, разчупени мелодии, главозамайващо майсторски неравноделни ритми, поддържани от Андон Тръпков, и перфектно пасващите глас и маниер на пеене на Цветан Хаджийски. За любителите на сравненията бихме могли да посочим като евентуални асоциации Tool и/или това, което бяха Тъмно за времето си, но тези паралели са нещо твърде субективно, така че би било по-удачно да се съсредоточим над самите песни в "Labyrinth of Present".

   Изключително приятното лутане из "лабиринта" започва още с "Irreversible" - 80-секундна интродукция, "въведена" от смазващо тежък китарен риф, преливащ в ефирен, но настойчив призив за припомняне на някои от позабравените красиви и ценни неща в живота (за повече яснота - чуйте, четейки написаното на гърба на споменатите по-горе картички...). Оттам нататък, единственото, което бихме могли да изпишем по адрес на петте същински песни в албума, са само стопроцентови, неподправени и напълно заслужени суперлативи - и за категорично наложилата се като личния ми фаворит смразяваща бурна дуум ръченица (образно казано), подходящо озаглавена "Ocean", и за може би най-яростната песен в диска от чисто музикална гледна точка, "Ouroboros", сякаш задвижвана от символизиращия безспирния кръговрат на живота захапал опашката си древен уроборос, и за градиращата, безжалостно настъпателна и брутално изригваща "7", и за доста по-мрачната и загадъчна, но не по-малко мачкаща "The Cube", и за заглавната криволичеща канонада "Labyrinth of Present", дамгосана от родопска гайда... Накратко - пет неподправени шедьовъра!

   Не бихме могли да кажем нищо лошо и за вмъкнатия в края на първата половина на диска 6-минутен ефирен инструментален полет "The Life of the Yellow Leaf", направляван от трансова басова мелодия и призрачна перкусия, нито за финалната 9-минутна разлята космическа одисея "Odyssey", облагородена от кавала, воплите и стоновете на Веселин Митев от Kayno Yesno Slonce и Исихия. И двете композиции са изключително въздействащи, с успокояващ ембиънт заряд и предразполагащи към откъсване на реалността, но и действат някак си разсейващо от цялостната Smallman-ска атмосфера и... Директно казано, биха паснали идеално в албум на Kayno Yesno Slonce (особено "Odyssey"), но в "Labyrinth of Present" създават леко неприятното усещане за пълнеж, при това заемащ цели 15 от общо 45-те минути на диска.

   Другият дребен и отново крайно субективен минус е, че макар и да е по-изпипан в сравнение с едноименния дебют и като качество, и като изпълнение, и като художествено оформление, в новия албум на Smallman сякаш липсва някоя категорично открояваща се над останалите си посестрими песен, какъвто бе случаят с помитащия всичко по пътя си брилянт "Evolution" или "Two Rivers" от първородния диск. Това обаче са бели кахъри на фона на цялостното удоволствие, доставяно от слушането (и гледането) на "Labyrinth of Present", така че стига приказки. Време е за ново лутане...