SMALLMAN - "Envision"

Малко, наистина малко са групите, които с всяко свое следващо издание да успяват да еволюират осезаемо, предлагайки по нещо ново на аудиторията си, като същевременно не изневеряват на характерното си звучене и на йота. Малко са и албумите, за чието сравнително задоволително асимилиране едно слушане категорично не е достатъчно, две са крайно малко, три не стигат и едва след десетина усещаш, че тепърва започваш да вникваш в чутото като хората, докато в един миг не си дадеш сметка, че не можеш да свалиш слушалките от ушите си. Е, Smallman и "Envision" са изключително точни примери за представители на споменатите две категории... явления. Да, явления - в метъла, в рока, изобщо в съвременната музика.

   Защо съм толкова категоричен ли? Защото - и това го заявявам след внимателно обмисляне и най-отговорно - във въпросното трето студийно издание на въпросната група просто няма излишен или слаб момент. Не слаба песен, а слаб момент. Нито един, без значение дали разглеждаме албума като 43-минутна хомогенна сплав или разделен на седемте му съставни части.

   Дори да вземем само главозамайващата, на моменти едва ли не космически звучаща откриваща двойка "The Bond" и "Vision" или пък неравноделната прелест на "Dreaming Piece" и "Prayer" и особено завършващите им части (споменахме ли космоса?), аргументите в подкрепа на гореизложеното твърдение биха били налице - като се започне от заложените тонове неподправена емоция, мине се през изразните средства и самите композиции, белязани от изключително добре премислена и структурирана градация, и се стигне до зашеметяващата дълбочина на кристално ясния звук. Действително, този път Лъчезар Георгиев от пловдивското "Studio 42" е надскочил дори собственото си доказано високо ниво на работа, инструменталните партии в целия диск са пипнати до последния детайл, китарата, басът и барабаните помитат всичко по пътя си безапелационно и напълно сработено, като едно цяло, а Цветан Хаджийски е успял да развие неподражаемия си маниер на пеене до съвършенство.

   Добре познатата вече гайда също е налице, внасяйки струя планинска свежест, но докато в едноименния дебют от 2006 г. тя звучеше по-скоро като екзотична добавка, а в "Labyrinth of Present" (2010) - като нещо неизбежно и едва ли не задължително, то в "Envision" вливането й в музиката става някак напълно естествено и ненатрапчиво. С други думи, този път прословутата гайда не просто допълва и обогатява, а участва напълно наравно с останалите инструменти в извайването на звуковата картина, било то в началото на "Vision", във вихрения финал на иначе подтикващата към размечтаване "New Day" или в навяващата асоциации с наследството на Анастасиjа и Исихия интерпретация на "Възпело е пиле" - същият онзи родопски бисер, изпълняван и от Kayno Yesno Slonce, от чийто текст е взето и името на този родеещ се със Smallman проект.

   Не по-малко естествено звучи и включването на кавала в метализираната преработка на "Първом, първом" - популярна народна песен по текст, заимстван от откъси от писаното преди 150 години от Петко Славейков стихотворение "На нощта си ясен месец". С нея квартетът отново - този път съвсем недвусмислено - демонстрира, че черпи вдъхновение с пълни шепи не от някъде другаде, а от пропития с вековна мъдрост извор на българския музикален фолклор (да, колкото и да не им се иска на някои, неравноделният размер не е измислен от американци), придавайки му свеж метален блясък с помощта на съвременни изразни средства и обединявайки минало и настояще по неоспоримо самобитен начин. Начин, изчистен до съвършенство и изведен до неподозирани висоти в "Envision". Затова и не използваме клишето "албум на световно ниво". Защото в случая нивото е вселенско. Космическо.