DEATH ANGEL - "Relentless Retribution"

След определено един от най-успешните албуми на 2008 т. "Killing Season" (ревю) очакванията за новия диск на Death Angel бяха огромни. От една страна издаването на "Relentless Retribution" оправда тези очаквания. Феновете получиха стегнат и добре балансиран траш албум. За други "Relentless Retribution" е пълно разочарование, след разнообразието на "Killing Season".

   И все пак…"Relentless Retribution" е албумът, който Death Angel трябваше да издадат след разточителния "Killing Season". Дискът в никакъв случай не е праволинеен. Просто Mark Osegueda и компания са ограничили експериментите и са обуздали въображението си. Ако не го бяха сторили, сигурно "Relentless Retribution" щеше да бъде още по-голямо бягство от траша в по-мелодичните стилове. С "Killing Season" групата достигна тази граница. Вариантите бяха - или напред, или встрани. Death Angel избраха третия - останаха на място и стегнаха редиците. Като в същото време продължиха да изследват териториите между траша и акустиката.

   При първо прослушване "Relentless Retribution" се оказва по-директен и по-твърд от предшественика си. Силно се усеща духът на 80-те. Експериментите не са забравени, но са използвани по-пестеливо. Дискът е по-тежък и повече траш. Песните влизат по-лесно, защото я няма прог жилката. Равният ритъм на ударните уплътнява рифовете на Ted Aguilar и Rob Cavestany. Новите попълнения - Damien Sisson на баса и Will Carroll на барабаните (свирил с Machine Head и Vicious Rumors), се справят чудесно със задачата да подкрепят китарните партии, но им липсва идентичност. Свиренето им е на ниво, но двамата не излизат от ролята си на поддържаща секция. Картината леко се променя в "I Chose The Sky" и "Truce", където едно соло удря Jason Suecof (Crotchduster, Gargamel, Capharnaum). Но само толкова. Основната тежест на албума се изнася от Ted Aguilar и Rob Cavestany, които вършат гениална работа за 56:40 минути. И страшно разнообразните вокали на Mark. Именно това е едно от най-забележителните неща в албума. Припевите на 12 композиции се запомнят лесно и са едни от най-мелодичните, които групата е записвала. За първи път в албум на Death Angel има толкова разнообразно пеене. В "Claws In So Deep" яростният глас на Mark се редува с чистите припеви. Ефектите в гласа му не дразнят, а допълват цялостното усещане. Защото ако тези песни бяха изревани/изпети/изсъскани/изкрещени от друг, едва ли щеше да им се обърне особено внимание. Другото, което се набива на уши, са солата. Композициите преливат от тях. Албумът изобилства и от акустични моменти. Чуйте финала на "Claws In So Deep". Тук се изявява майсторът на акустичната китара Rodrigo Y Gabriela. Странното в случая е защо тези малко над две минути не са използвани за интро на целия проект, защото лепнати по този начин за песента, стоят като кръпка и биха закрили, което и да е парче от диска. Но изпълнението е брилянтно! Балансът между бързите и бавните части, както в самите композиции, така и подредбата на описа е намерен идеално. След всеки по-бавен или среднотемпов момент следва агресия и бяс. Независимо, че е по-праволинеен, дискът не омръзва. В него групата не е търсила надскачане на създаденото в "Killing Season", а е наблегнала повече на скоростта. Тук за разлика от предишния албум има разкошна и истинска акустична балада - "Volcanic", която напомня малко на новите рок банди и в същото време хвърля мостове към творчеството на Death Angel от 80-те. Отварящата "Relentless Retribution" избухва със заряда на атомна централа.

   "I Chose The Sky" и затварящата "Where They Lay" са истински динамит - праволинейни трашарии, които липсваха в предходния диск. "Absence Of Light" е пропита от тежък и тежкарски, но на моменти еднообразен грууви ритъм. Хармониите в “Opponents at Sides" връщат лентата към "Act III" (1990) и "The Art of Dying" (2004). "This Hate" е типично олдскул траш композиция, в "Death Of The Meek" схемата е разчупена, а в основната линия на "Into The Arms Of Righteous Anger" има силен пантерски мотив.

   Като обобщение "Relentless Retribution" е поредното доказателство, че легендарните трашъри от Bay Area винаги правят това, което искат, и то по най-добрия начин. Без да се съобразяват от течения, посоки и вкусове. Да се вкара албум на Death Angel в някакви стилови рамки е глупост, макар че с шестия си диск бандата сама се върна към траш корените си. Което за едни е супер, за други - предателство, заради поетата преди две години посока. Но пък момчетата са си го изпели - "Join us or step aside"! Иначе точно защото не следва сляпо формулата на "Killing Season", "Relentless Retribution" е също експеримент, един много добре балансиран траш албум, без разводняване и с много силни и още по-силни страни. А самите Death Angel продължават с изненадите.