AUGUST BURNS RED - "Leveler"

Получавайки задание, върху което имам за задача да напиша определен материал, винаги, автоматично, дори преди запознаването ми със съответния продукт, в главата ми започват да се "въртят" определени уводни изречения, ключови моменти и т. н.

   Същият процес се заформи, когато разбрах, че следващия албум, за който ще пиша е "Leveler". Доста неща ми дойдоха наум. Да споделя, че JB Brubaker, Brent Rambler, Matt Greiner, Dustin Davidson, Jake Luhrs, познати също като August Burns Red, са една много силна група, но винаги удряща се в стените на помещението, наречено метълкор, неспособна да излезе над определените стереотипи. Да, изключителен, оригинален, атмосферичен, тежък, стегнат, създаден с уникален почерк метълкор, на какъвто можехме да се насладим в предишния им шедьовър "Constellations". Но - метълкор. Честно да си кажа, след редица внимателни преслушвания на така чакания от мен нов дългосвирещ материал на тези пет момчета от Пенсилвания, съм склонен лично да опровергая собствените си твърдения.

   Първото нещо, което мога да заявя, като констатация, след тези няколко преслушвания е, че August Burns Red не са лъжци. В множество интервюта, преди излизането на албума, членовете на бандата ни увещаваха и обещаваха, че ни чака тежък, атмосферичен, мелодичен и идеен материал, с епичността и мощта на "Constellations", но без да го повтаря. Заявяваха, че музикални влияния са получили от групи като Explosions In The Sky и други пост- и артрок банди. Да, станахме свидетели на последното, най-вече след като чухме редовния им коледен кавър на песента "Little Drummer Boy", където можеше да се види как героите в това ревю са способни да се заровят в много по-дълбоки музикални дебри, без въобще да загубят от първичността и експлозивността си. Много, много рядко и много ценно качество.

   Какво ни чака в самия албум? Докато в "Constellations" енергията и емоцията от музиката се движеха в посока, присъща на философията на романтизма, а именно - вникване, разглеждане и задълбочаване в човешките лични терзания и проблеми, запознаващи ни с всеки дребен детайл, то в наследника му целта е съвсем различна. Направи ми впечатление, че топосът този път сочи към небето, говори за извисяване, та дори за духовното отделяне. Спокойно можете да направите съпоставка и сравнение с водещите мотиви в композиционно отношение на всяка една от песните вътре. Интересното е, че тук, имайки предвид композиционна структура, не трябва да се говори за структура присъща на песни, а по-скоро за структура присъща на литературно произведение. Абсолютно, песните в "Leveler" имат своя увод, завръзка, кулминация, развръзка, понякога и епилог, разполагат и с нужния богат инвентар от изразни средства. Чуйте само началната "Empire"! След като бъдете пометени с интензивния звук и съответните "Skyscrapers, Earthmovers, Ground Breakers" ще станете свидетели на цялата тази рамка, докато стигнете някъде до втората минута и осъзнаете за какво говоря по-горе. Какво да кажем за следващата "Internal Cannon", която ни подсказва за споменатите влияния и арт мотиви? В нея още повече изпъкват, едновременно с композиторските, и инструменталните качества на членовете на бандата. Всички са наясно, че August Burns Red са една от най-комплексните, грамотни групи, с виртуозност във всеки аспект на контролирането на инструментите си. Никога не губейки баланса между бластбийтовете на един от най-техничните барабанисти в наши дни - Matt Greiner (в този албум не присъства такт в 4/4), изключителната китарна работа на JB Brubaker и Brent Rambler с лиричността, емоцията и лесно хващащите мелодии, както и наличието на комбинации от типа на хорови вокали, плюс прекрасни и проникновени лийдове, изпълнени в унисон с яростните християнски ("Goliath, we're calling your name! Goliath, we're coming for you!" от "40 Nights") и философските и поетични словоизлияния ("Carpe Diem", това ако не е класа ...) на Jake Luhrs и неговия характерен growl. След изпълнените нормативи за всепомитаща музика, идват латино и балкански (!!!) мотиви, които би трябвало да впечатлят всеки ценител на музиката. А това е една частица, молекула, прашинка от музиката и интересните идеи, които ще чуете в този запис, и които оставям вие да разгледате и оцените.

   Насочете се към August Burns Red и новия им албум, ако искате да чуете мощ, която няма да ви остави да стоите на едно място, техничност и елитарност, която ще следите с възхищение, меланхолия и емоция, която няма да ви остави с каменно лице. Цялата тази съвкупност от сложни и трудновъзприемчиви, сами по себе си, елементи образува един хомогенен продукт от ясно изразени и красиво представени идеи.
   Епика!